„Кошница с грижа“ – евтино сирене, но с ниско качество

Изследване на „Активни потребители“ установява сериозни разлики в качеството на млечните продукти, включени в инициативата „Кошница с грижа“. Според организацията при три от 12 изследвани марки сирене водното съдържание е над 65%, което ги прави негодни за консумация. Само едно от тестваните сирена отговаря на изискванията на БДС за най-високо качество.

Дали ниската цена в пазарската кошница може да бъде за сметка на качеството? Този въпрос поставят от „Активни потребители“ след поредното си изследване на млечни продукти. Този път във фокуса са сирене и краве масло, продавани с логото на правителствената инициатива „Кошница с грижа“.

Организацията е изследвала 12 марки бяло саламурено сирене и шест марки краве масло, закупени от търговски вериги в София, Варна и Тервел.

Резултатите показват, че при сиренето картината е доста по-различна от тази при маслото.

Всички шест изследвани марки краве масло отговарят на регулаторните изисквания и са годни за консумация. При сирената обаче са установени значителни отклонения във водното съдържание.

Само едно от 12-те изследвани сирена – „Димитър Маджаров“ – е с показатели, съответстващи на изискванията на БДС 15:2010 за бяло саламурено сирене.

При останалите резултатите са различни. При шест марки водното съдържание е между 54 и 60%, което според организацията е по-ниско качество, но остава в рамките на регулаторно приемливото.

По-сериозен е проблемът при други пет продукта.

При сирената „Лесидрен“ и „Пастир“ е измерено водно съдържание между 60 и 65%. От „Активни потребители“ ги определят като т.нар. „бързозрейки“ – продукти, които според организацията се пускат на пазара значително преди да е изтекъл необходимият срок за зреене.

Според изследването при три други продукта водното съдържание е над 65%. При един от тях е измерена рекордната стойност от 71,3% вода.

Става дума за продукт на „Чех Йосиф Новосад“ ООД, продаван в „Кауфланд“.

От „Активни потребители“ посочват, че при продуктите с водно съдържание между 60 и 65% задължително трябва да бъде изписано на етикета, че са „с повишено водно съдържание“. Според организацията при изследваните продукти това изискване не е спазено.

Цената не винаги означава качество

Интересен извод от изследването е, че не се открива ясна зависимост между цената и качеството на сиренето.

Според „Активни потребители“ три от четирите продукта, продавани за под 6 евро за килограм, са с водно съдържание над 65%.

В същото време продукти с над 60% вода се продават и на цена над 10 евро за килограм.

От организацията дават и друг пример – на цена около 13 евро за килограм могат да се намерят както сирене, което отговаря на стандарта БДС, така и продукт, определен като „бързозрейка“.

Съмнения за използване на сухо мляко

При анализа на маслеността на сирената също е установен един необичаен резултат.

При продукта „Чех“ е измерена масленост от едва 5%. Според „Активни потребители“ това е индикация за използване на обезмаслено сухо мляко – суровина, която организацията определя като нискокачествена за производството на сирене.

Хроматографският анализ, от друга страна, не е установил добавяне на немлечни мазнини в нито една от изследваните проби.

От организацията отбелязват и проблеми с етикетирането при няколко от продуктите, сред които „Булгарче“, „Саяна“ и „Габрово“.

Какво показва изследването за „Кошница с грижа“?

Според „Активни потребители“ целта на теста е да се провери дали качеството на млечните продукти, включени в инициативата „Кошница с грижа“, отговаря на очакванията към нея.

Кампанията стартира през юни 2026 г. като съвместна инициатива на правителството и големи търговски вериги, с цел да бъдат предложени основни стоки на по-достъпни цени.

От „Активни потребители“ обаче предупреждават, че натискът за ниски цени не трябва да се превръща в предпоставка за компромис с качеството.

Организацията призовава Българската агенция по безопасност на храните да засили контрола върху млечните продукти, продавани в рамките на инициативата.

В изследването се посочва още, че то обхваща физикохимични показатели за качеството, но не включва микробиологична оценка на безопасността.

Според „Активни потребители“ резултатите показват необходимостта ниската цена да не бъде единственият критерий при избора на храна – особено когато става дума за продукти от ежедневната трапеза.