Д-р Наков загуби битката с рака!

Младият гастроентеролог д-р Радислав Наков загуби битката с рака. През нoeмври 2019 г. въпреки познанията и успехите си, тoй нe бe избрaн зa acиcтeнт в Кaтeдрaтa пo гacтрoeнтeрoлoгия към МУ-Coфия, тъй кaтo e c oнкoлoгичнo зaбoлявaнe.

Д-р Радислав Наков разбуни духовете с написаното в личния си профил във „Фейсбук“ откровение. Това не беше просто разказ за един очевидно компрометиран конкурс, а по-скоро емоционална и безпощадна позиция, която дава ясен отговор на много въпроси. Дори и на тези защо сестрите протестират, а младите лекари напускат. Защото няма как да си определен за един от 20–те специалисти в Европа, които имат право да пишат за синдрома на малабсорция, а в България знанията ти да са недостатъчни, та да бъдеш асистент. Това е просто акцент, останалото е скрито в казаното от д-р Наков, който освен лекар беше и пациент. За него беше шок, когато чул диагнозата „клетъчен лимфом“, но вярвал, че ще пребори болестта. Вярвал още и в това, че тя му е дала възможност за друг поглед върху света и различна перспектива. Д-р Радислав Наков искаше да лекува, да обучава студенти, да прави наука, в България! Ето и част от неговото интервю пред Фрамар бг:

Д-р Наков, Вашият разказ за случилото се на конкурса за асистенти към Катедрата по гастроентерология на МУ – София, който публикувахте в личния си профил, разбуни духовете. Какво разбрахте Вие след този неуспешен за Вас конкурс?
Поисках обществото да знае поради три причини. На първо място, защото бях дискриминиран от страна на журито в лицето на проф. Владимиров, проф. Генов и доц. Пенчев, защото вече не съм лекар, а пациент. Откакто съм си подал документите, неведнъж те са коментирали пред други, че хората с лимфом не трябва да се грижат за пациенти и да преподават на студенти, а мястото им е в болницата, да се лекуват и по-добре е да си гледам здравето, а не да се явявам на изпит. Това беше изтъкнато и при обявяването на резултатите, когато заявиха, че моят проблем е здравословен, а няма нищо общо с изпита. Втората причина е свързана с факта, че изпитът трябва да бъде анонимен. Анонимността беше тотално нарушена. Защото кандидатът, който спечели асистентското място, а бяха обявени три места и толкова бяхме кандидатите, беше извикан от комисията да си разчита работата пред тях на затворени врати. Съмнително е и е административно нарушение.

А кой е третият Ви мотив?
Свързан е с това, което вчера (5 октомври 2019-а) казаха пред медиите от комисията. Те заявиха, че причината да не бъда избран не е в това, че съм онкоболен, а в това, че нямам достатъчно познания, за да бъда асистент. Звучи стресиращо и странно за всеки, който ме познава. За всеки мой колега, пациент, член на Клиниката или Университета. Най-малкото защото в тази Клиника съм защитил специалност с отличен успех, изкарал съм всички колоквиуми с отлична оценка при същите тези преподаватели, защитил съм дисертация там и тази година взех и специалност отново пред хора, които са част от тази комисия. За тези пет години имам 18 публикации с импакт фактор, а при нас това е мерилото за академичен успех, и 31 други публикации. Бях избран и като първия българин в Управителния съвет на Европейската организация по гастроентерология, директор съм на лятното училище за млади гастроентеролози. Миналата година спечелих цели пет проекта за Българското дружество по гастроентерология. Интересното е, че един от тях е за писане на европейско ръководство на европейско ниво за синдрома на малабсорция, а точно това е темата, която ми се падна на изпита. Това означава, че на европейско ниво аз съм класиран като един от 20-те експерти в цяла Европа, които имат право да пишат по тази тема, но в България познанията ми не са достатъчни.

Поклон пред паметта му!

Източник: media. framar. bg