Пътят на щъркелите, или когато небето се превърне в сборище на крилатите

 

В края на август небето над България оживява – белите щъркели се събират на ята и подготвят великото си пътуване на юг. Със своите разперени крила и тракащи клюнове те сякаш изпращат последен поздрав, преди да тръгнат към далечните земи на Африка.

Сборището на крилатите пътешественици

Най-вълнуващ е моментът на заминаването. Щъркелите се събират на „сборища“ – стотици, дори хиляди птици, които сякаш провеждат тайно съвещание. Никой не знае кой дава знак, но в един миг небето се изпълва с вихър от крила. Те излитат, подредени в широки кръгове, хващат топлите въздушни течения и започват своето велико пътуване.

Дългият път на юг

Пътят към Африка е тежък – през Босфора и Близкия изток, над безкрайната Сахара, където небето трепти от горещина. И въпреки опасностите, бурите и умората, щъркелите стигат до зелените земи на южния континент. Там, край езерата и блатата, ги чака живот в изобилие и топлина, докато Европа се скрива под сняг и студ.

Малките – новият живот в гнездото

През май белият щъркел дарява земята с ново поколение. Малките се излюпват безпомощни, със сивкав пух и слаби човчици, а родителите неуморно пренасят храна – жаби, насекоми, дребни рибки. Всяка хапка е обещание за живот.
Дните минават, пухът се заменя с пера, клюновете почервеняват, крилата укрепват. В края на лятото младите вече са готови за първото си пътуване – дългия път на юг. Родителите им показват как да се издигнат в небето, как да „четат“ въздушните течения и да бъдат част от голямото ято.

Гнездото – дом през поколенията

Щъркелите не просто кацат, те се завръщат. Всяка пролет, с удивителна точност, мъжкият и женската отново намират своето старо гнездо – на покрива на къща, върху висок стълб или край реката. Там, където някога са се излюпили малките им, там, където хората ги чакат като добри гости. Гнездото расте заедно с поколенията – вплита в себе си клонки, треви и спомени.

България – земята на белите щъркели

Не е случайно, че щъркелът е толкова обичан у нас. България е дом на близо 5 000 двойки бели щъркели – едни от най-големите популации в Европа.
Село Белозем край Пловдив е обявено за „Европейско село на белия щъркел“, защото десетки гнезда красят покривите и комините му. Там птиците са съседи и съжители на хората – и символ на хармонията между човек и природа.

Завръщането – чудото на паметта

А после, когато земята отново се събуди, те тръгват обратно. Прелитат хиляди километри, за да се върнат точно там, откъдето са заминали. В селата пак ще се чуе радостният вик: „Дойде щъркелът!“ – знак, че зимата е свършила, че надеждата и животът се завръщат.

10 любопитни факта за щъркелите

1. Щъркелите могат да изминат до 500 км на ден, използвайки въздушни течения.
2. Едно гнездо може да тежи над 500 кг и да се използва десетилетия.
3. Родителите хранят малките си по над 10 пъти на ден.
4. Щъркелчетата се учат да летят на около 2 месеца.
5. Българските щъркели изминават около 10 000 км до Африка.
6. Те избягват да летят над морета – липсват възходящи течения, нужни за полета им.
7. Щъркелите живеят средно 20–25 години.
8. В българския фолклор щъркелът носи късмет и плодородие.
9. През зимата нашите щъркели обитават районите на Кения, Танзания и Южна Африка.
10. Всяка година милиони хора в Европа празнуват тяхното завръщане като символ на пролетта.

Щъркелите са не просто птици. Те са живи легенди, които ни напомнят, че пътят винаги води обратно към дома – където някой чака с надежда и обич.