149 години безсмъртие!

Днес се навършват 149 години от обесването на Апостола на свободата – Васил Левски. При почитане на паметта Дякона има разминаване между датата на неговата гибел 6 февруари 1873 г. (по стар стил) – 18 февруари (нов стил), която се отбелязва в редица градове, включително и в родния му град Карлово, и почитането в по-голямата част от страната – 19 февруари (нов стил). Разминаването идва при въвеждането на Григорианския календар в България през 1916 г. и допускане на грешка при недоглеждане от страна на местните чиновници. Годишнината от гибелта на Васил Левски се отнася за събития, случили се преди 1 март 1900 г. В този случай необходимата поправка за привеждане на датата 6 февруари (по стар стил) по новия григориански стил е от 12 дни, следователно – 18 февруари.

Роден на 18 юли 1837 година в Карлово, в ранната си възраст, Васил Иванов Кунчев станал послушник и обикалял из селата за да събира помощи за Хилендарския манастир, учил църковно пеене и богослужение. А през 1858 година приел монашеството в Сопотския манастир под името Игнатий. Само четири години по-късно обаче, по призива на Георги Раковски, се отправил за Белград за да се включи в Първата българска легия. Малко по-късно в Белград получил бойното си кръщение, и името Левски. Така той последвал съдбата си да служи на отечеството и посветил живота си на каузата за освобождението на България. А в спомените и в сърцата на бъдещите поколения, освен като революционер, той ще остане и като гениален стратег, създал нелегална мрежа от комитети, обхванала цялата страна. През есента на 1872 година се изградили и първите окръжни центрове, които осъществявали координацията между Букурещкия централен комитет и местните в страната. В този период обаче организацията била ударена от турците, много нейни участници били арестувани, а самият Левски бил заловен, след като се отбил в Ловеч за да прибере комитетския архив. Той бил изправен пред съда в София и на 18 февруари 1873 година бил обесен.