Утре е Андреевден – тази нощ се сбъдват нашите искрени желания!

На 30 ноември православната църква почита паметта на Свети Андрей Първозвани, а в българския народен календар празникът е известен като Андреевден. Той се счита за един от най-светлите ни празници!

В различните части на България той се нарича още Андреювден, Андрея, Едрей, Ендрин, Едревдън, Дрейовден или Мечкинден. Той е свързан с последователността на сезоните и бележи началото на зимата.

B нoщтa нa 29 cpeщy 30 нoeмвpи мoмитe гaдaят зa жeниxитe cи, мoлят cъдбaтa зa щacтиe и cĸopoшнo пpeдлoжeниe дa ce oмъжaт. Mнoзинa вяpвaт, чe в нaвeчepиeтo нa Дeня нa Cвeти Aндpeй ce cлyчвaт миcтични нeщa. И aĸo cи пожелаете нещо иcĸpeнo, то щe ce cбъднe.

Андреевден е пряко свързан в народния календар с представите за преход от есента към зимата. Вярва се, че Свети Андрей е покровител на мечката и неин заповедник. В много предания се разказва, че той се явява пред хората, яхнал мечка, прогонвайки зимата и дългите нощи. Българите наричат празника още Едрей, Едринден или Мечкинден.

Българското народно предание разказва за самотника светец Андрей, който живеел в планината. Имал си нива, която го дарявала с всички земни блага. Веднъж обаче мечка изяла единственият вол, с който орял твърдата земя. Ядосал се Андрей и впрегнал мечката в ралото и от тогава светията станал господар на мечките.

Ето защо старите българи на 30 ноември празнували и Мечкинден. На празника като повечето празници, който извършват прехода от есента към зимата, в къщата жените не трябвало да работят. В навечерието на Андреевден жените сварявали царевица, фасул, ечемик, овес – всичко което се сее и го наричали “ Както сварените зърна наедряват, така и да наедреят посевите“.

Цялото домочадие после хвърляло нависоко няколко зърна в комина, „да израснат посевите високи“ – хапвали си, а жената раздавала от варивото и на комшиите – да е плодовита годината. Младите невести също празнували, очаквайки плодородие и здраве.