Днес е Международен ден за подкрепа на децата, болни от рак!

На днешния 15 февруари се отбелязва Международният ден на децата с рак. Според медицинските статистики, ежегодно в света 200 000 деца заболяват от рак, а около 100 000 умират от коварната болест, най-вече защото нямат възможност да се лекуват.

Около 70% от малките пациенти оживяват, благодарение на съвременните методи за лечение, а още приблизително 20% биха могли да оцелеят, но умират, поради липса на средства, донорска кръв и квалифицирана медицинска помощ.
Международният ден на децата, болни от рак не е ден на отчаяние, а празник на надеждата и победата за малки и големи, лекари и здравни работници, родственици и близки на преборилите се, и борещи се заболели, както и на всички онези хора, които не са безразлични към чуждото нещастие.

Международният ден в подкрепа на децата, болни от рак, и техните семейства е иницииран през 2002 година от международната мрежа Childhood Cancer International (CCI), която обединява 171 членуващи организации от 88 страни. За България това е Сдружение „Деца с онкохематологични заболявания“.

Глобалната цел, за която сътрудничи и СЗО, е намаляване на заболеваемостта и смъртността, облекчаване на болката и страданието на всички деца, боледуващи от онкологично заболяване, и техните семейства.

Всяка година в България между 150 и 200 деца, на възраст от 0 до 18 години, се разболяват от рак. Болестта се появява внезапно, лечението е тежко като продължава от 6 месеца до 3 години, а понякога и цял живот. То е придружено с високи дози силно токсични медикаменти, агресивна лъчетерапия, инвазивни хирургически процедури, налагащи в някои случаи отстраняване на органи, крайници или причиняващи вторични увреждания. При някои специфични състояния са прибягва до костномозъчни трансплантации, които също носят своите рискове и странични ефекти.

Поради множеството сложни манипулации, лекуващите се деца са заставени всеки ден да живеят с болка и неразположение, достигащи границите на човешката търпимост. Техният външен вид се променя до неузнаваемост, случва се да губят свои приятели от клиниката, а страха от тежестта на диагнозата и понякога мислите за смъртта са чест техен спътник. Поставени са в състояние на имунен дефицит, при който всякакъв контакт с вирусни инфекции могат да доведат до фатален изход. Поради тази причина, децата са принудени да сведат до минимум своите социални без да могат да посещават училище, спорт, школи, курсове или да се срещат с приятели. Това ги изправя пред риск от отпадане от училище, невъзможност за придобиване на конкурентни знания и компетенции, и социален опит, след като се преборят с болестта.