С 11 прободни рани и преживян ужас Инна Илиева получи втори шанс за живот. Година след нападението тя благодари на Бог, че я е върнал при децата ѝ

Една година след жестокото нападение с нож в центъра на Благоевград Инна Илиева  отбелязва датата, която завинаги ще остане в сърцето ѝ. На 7 ноември 2025 г. жената беше намушкана многократно с нож, а лекарите се бориха за живота ѝ. Днес тя се връща към преживяното с емоционална публикация в социалните мрежи, в която говори за болката, силата да продължиш и благодарността за втория шанс.

„Денят, в който дойде, за да отнеме живота ми… Гледайки ме в очите, заби ножа 11 пъти в тялото ми!“, пише Инна.

Нападението беше извършено в подплощадното пространство на площад „Георги Измирлиев“ в Благоевград. 37-годишната тогава жена беше транспортирана в болница в тежко състояние и с опасност за живота. Последваха спешни животоспасяващи операции и дни на несигурност за близките ѝ. По-късно състоянието ѝ беше стабилизирано и тя продължи възстановяването си у дома.

За нападението беше обвинен Георги Мирчев, известен с прякора Фрико, с когото Инна е имала интимна връзка. След случилото се той се предаде на полицията. На 8 ноември 2025 г. Окръжният съд в Благоевград му наложи най-тежката мярка за неотклонение – „задържане под стража“. Той беше привлечен към наказателна отговорност за опит за умишлено убийство, извършен по особено мъчителен начин и с особена жестокост.

Година след случилото се Инна определя оцеляването си като втори живот. Преживяното я е променило, направило я е по-силна, по-вярваща и по-способна да различава доброто от злото.

„Надеждите ми умряха заедно с онази част от мен, която вярваше, че можеш да промениш някого към добро, ако го обичаш достатъчно силно. Разбрах, че не можеш да спасиш човек, който сам не иска да се промени“, споделя тя.

Въпреки тежките преживявания Инна казва, че не е позволила на случилото се да изпълни сърцето ѝ с омраза. Признава, че и до днес продължава да се бори с последиците, но постепенно събира себе си и се надява един ден отново да бъде цяла.

Най-голямата ѝ благодарност е към Бог, че я е запазил жива и я е върнал при децата ѝ. Възможността да бъде до тях, да ги гледа как растат и сбъдват мечтите си, тя определя като най-голямото чудо.

Инна благодари и на семейството, близките и всички хора, които са били до нея в най-тежкия момент, подали са ѝ ръка и са ѝ помогнали да намери сили да продължи.

„Днес не празнувам болката. Не празнувам страха и белезите. Днес отбелязвам живота си! Втория шанс! Силата да продължа, въпреки всичко!“, пише тя.

И завършва посланието си с думи, които обобщават цялата ѝ равносметка:

„11 прободни рани не успяха да отнемат живота ми. И няма да позволя на преживяното да отнеме и светлината в душата ми!

7 ноември – денят, в който можех да си отида, но Бог избра да остана!

ЖИВА СЪМ! И ТОВА Е МОЕТО ЧУДО!“