Историята на любимата меденка на цяла България и пътят от домашното огнище до милиони потребители

За много българи „Меденка Любимка“ не е просто десерт, а портал към детството. Историята на любимите меденки на цяла България започва във Велинград. Но как се управлява бизнес, който живее в спомените на поколения, и как се ръководи екип така, че крайният потребител винаги да си казва: „Вкусът е същият като от едно време“?

В своето интервю пред bTV Бизнес новините Красимира Маврова, второ поколение в семейният бизнес на Меденка „Любимка“, дъщеря на един от съоснователите, е категорична, че поемането на щафетата е не просто „подарък“ от нейния баща, а сериозно изпитание.

Историята на „Любимка“ започва в бурните години на прехода – средата на 90-те във Велинград. Двама братя – Васил и Пламен Маврови и техните семейства решават да започнат бинес от нулата. С една семейна рецепта за меденки, една Шкода и много мечти те стартират производство. Към момента Красимира, която е дъщеря на Васил, става управител и поема управлението в свои ръце.

 

„Баща ми е започнал да разкарва меденките с една стара Шкода и в един момент вече не са смогвали със заявките. Така се е купила втора и трета Шкода, после камиони. Всичко изкарано се е реинвестирало в разрастване на производството и капацитетите.“, споделя Красимира.

 

Марката става истински феномен след партньорството си с предавания като „Кой е по-по-най“ с Къци Вапцаров и Бате Енчо. Интересното е, че брандът не е рекламирал активно от години, но популярността му не стихва.

 

„Продуктът се продава сам, защото е добър и хората го търсят,“ обяснява тя.

 

Семейството като една добре смазана машина и активно поддържа бизнеса:

 

„Чичо и леля координират процесите във Велинград, а аз и семейството ми в София, като също така координирам производството в шоколадовата ни фабрика във Владо Тричков, община Своге.“

 

Семейният бизнес се разрастват и в момента работят около 60 души с консолидирани приходи от близо 2 млн. лв. за 2024 г. и произвоство на 3 млн. меденки годишно.

Пътят от домашната кухня до милиони бройки годишно не е минал през агресивни скокове, а през добре премерени стъпки. Красимира си спомня думите на баща си:

 

„Баща ми винаги е казвал, че прекалено бързите скокове в развитието крият голям риск от фалит, когато не можеш да отговориш с нужните капацитети. Затова винаги сме залагали на бавно и устойчиво развитие, което можем да прогнозираме и регулираме.“

 

Тази стратегия се оказва спасителна по време на финансовата криза от 2008 г. и пандемията от Ковид, позволявайки на компанията да остане гъвкава.