Силви Вартан: Дълбоко в себе си аз съм българка

На пресконференцията на БТА, в рамките на кино-литературния фестивал CineLibri, легендарната певица и актриса Силви Вартан се завърна към своите корени – към България, към детството и към вдъхновенията, които бележат цялото ѝ творчество.

„Моята България е тази от моето детство, която познавам най-добре, и която си мислих, че ще продължи завинаги. Никога не съм предполагала, че тя ще се промени така“, каза звездата на френската музика с български корени.

Дълбоко в себе си аз съм българка. Моите чувства са обогатени и „разхубавени“ през годините, но през цялото време си оставам славянка, аз съм българка. Нося всичките белези на славянското и моят характер е многолик.

 

Но дори, пътувайки по целия свят, оставам свързана с този елемент, който е носталгичен, нежен, дълбок. Усещам връзката с българския език, който никога не съм забравяла. Това каза Силви Вартан в отговор на въпрос на БТА какво за нея остава българско, независимо от времето и разстоянието.

Още от малка Силви Вартан е пленена от сцената. „Вдъхновяваха ме театралните спектакли, на които ме водеше баща ми в България – помня „Доктор Ох, боли“, изключителните костюми, преобразените актьори. Тогава осъзнах, че искам да работя това. Те ме накараха да мечтая“, споделя певицата.

Семейството ѝ винаги е било пропито с музика. „Всички сме музиканти – баща ми, дядо ми, брат ми. Баща ми ми пускаше рок, после френски шансони още когато бях малка. Музиката винаги е била част от мен“, разказа още Силви Вартан.

Една от най-емблематичните ѝ песни, La Maritza, е пряко свързана с родината. „Тази песен, разбира се, е написана за мен, вдъхновена от живота ми – от свободата и от любовта. В нея е събрано всичко, през което съм преминала.

„На 8-годишна възраст ми се наложи да науча френски. Аз исках да бъда като всички останали. В училище учих френски, който не е особено лесен за научаване. И се превърнах във французойка. Имах този шанс. Но в България се научих да обичам нещата, които обичам, и да разпознавам това, което липсва. Това е една способност, която е вградена в мен. И затова оставам завинаги дълбоко в себе си славянка и чувствителна“, каза още тя.

„Моите деца живеят с моите чувства, с чувствата ми на българка, със своите унгарски, френски емоции. Те познават своето минало, знаят откъде идват. Дали запомнят нещо от това, което аз им разказвам, не знам, но те виждат любовта. Също така, важен елемент е и кухнята, защото аз правя баница, мусака, и те много ги обичат“.

Пред медиите Силви Вартан разказа, че много обича планина и чистия въздух, както и Лъкатник:

 

„Когато през 1990 година бях в България, прекарах известно време там, разглеждах къщите, хората, а благодарение и на телевизията имах възможност да отида в Рила и Рилския манастир, където пях заедно с един хор от малки момичета с прекрасни, наистина фантастични гласове, на възраст между 7 и 12 години.

Зрителите имаха възможност за две срещи със Силви Вартан – на 25 октомври, на премиерата на „Силви Вартан. От любов“, и на 26 октомври – на премиерата на „Мама и чудото на живота“. И двете събития в кино „Люмиер“.

 

Снимка: Евгений Милов