Милена Славова пред Струма прес: За свободата и истините, които някои не смеят да изрекат

Емблематична, неподправена, безкомпромисна – Милена Славова не се побира в клишета. Тя е повече от рок музика и повече от символ на едно поколение. Гласът й не просто пее – той разказва истини, които някои се страхуват да изрекат. Милена Славова остава не само гласът на няколко поколения, а живо напомняне, че свободата не е даденост – тя се извоюва. С музика, с думи и със смелост. Срещаме се с певицата в момент, когато за нея е създаден документален филм, а посланията ѝ звучат по-актуално от всякога.

 

В.Б. Милена, когато чуя името ти, песента, с която винаги го свързвам, е „Ха-ха-ха“ , за мен тя е символ на свободния ти дух, на бунта срещу правилата, срещу рамките, срещу приетото за редно от обществото.

 

– Аз не съм против правилата просто така – защото съм бунтар. Аз съм против онези правила, които са наложени несправедливо. Когато нещо е нередно – казвам го. Когато виждам нещо нередно – не мога да си мълча. И затова за някои хора изглеждам „неудобна“. Но за мен това е борба за истина.

 

 

В.Б. Защо в обществото, в което живеем, човек, който е различен, който гласно изразява несъгласие, винаги се превръща в „черната овца“?

 

Милена: Това е навсякъде. Не е само в България. Дори на Запад нещата са още по-строги. Ако изкажеш мнение, различно от тълпата – веднага те „нарочват“. Санкционират те, изолират те, „анулират“ те. Това лицемерие, че живеем в свободни, правови държави… не е така. Даваме си свободата лесно. Но аз – не си я давам. Никой не може да ми вземе свободата. Тя ми е дадена от Господ. Баща ми беше такъв – не си дава душата. Аз също.

 

В.Б. А защо хората го правят? Защо така лесно си даваме свободата?

 

Милена: Защото е по-лесно. Защото ги е страх. Или защото чакат някой друг да ги оправи. А никой няма да дойде да ни оправи – нито в личен план, нито като общество. Трябва сами да се оправим. Колкото повече чакаш на някой друг – толкова по-лошо става.

 

Просто ти се бориш за твоето съществуване и за твоите права, и за това да не те смелят на месомелачката и да те направят на някакъв продукт, който ти не харесваш и не искаш да бъдеш. За това се борим в този живот. Дали си в соца, дали си в комунизма, или в капитализма, това е едно и също всичко, само че с различни названия. Едно време имаше много голяма разлика, а сега няма никаква. Просто някъде е по-строго. Аз имам чувството, че скоро ще стане като в Северна Корея. Европа ще стане като Северна Корея, да им казват кога да дишат и кога да ядат, кога да се обличат и кога да си купят нови обувки. Това е, зле вървят нещата.

 

В.Б. Като спомена „месомелачката“, филмът „И никой не пита защо“ е вдъхновен именно от песента „Месо“. Защо заглавието е такова, според теб?

 

Милена: Това е въпрос към режисьора – той трябва да го обясни. Познаваме се отдавна, но той ме наблюдава по свой начин. Аз дори не вярвах, че наистина ще направи филма. Но той беше категоричен: „Докато си жива, трябва да се каже това.“ За мен беше странно – филм за жив човек. Но явно има какво да се каже.

 

В.Б. Лесно ли реши да се включиш?

 

Милена: Ами да. Той никога не ми казваше предварително какво ще ме пита. Всичко беше спонтанно – без сценарий, без подготвени отговори. Снимахме, когато и както се случеше. Никога не ми е казвал, не ме е предупреждавал, просто сме водили такива ненадейни разговори, които едва ли не той си ги измисляше и на момента въпросите. И беше много интересно, защото се получава естествено, няма поза, няма нищо.

Получиха се нещата. Важното е, че хората го харесват, защото всъщност този филм е за тях.

 

В.Б.  Тази естетеност и непринуденост, за която говориш, всъщност ти никога не си я губила. Въпреки успехите си, въпреки че си едно от най-разпознаваемите лица в българската музика, ти си останала просто Милена. Как се съхранява човечността?

 

Милена: Това си е до човека. Няма формула. Няма правила. Ако се самозабравиш – това си е личен избор. Аз съм си такава – от малка. Не мога да се правя на нещо, което не съм.

 

В.Б. Казвала си, че не харесваш най-твърдия рок, защото създава агресия?

 

Милена: Не, не е, че не го харесвам. Слушам Slayer, Pantera… Имам любими песни. Но не мога само това да слушам. Човек има различни емоции през деня. Ако си пускаш само такъв тип музика от сутрин до вечер, той така ти се настройва  мирогледа, че адреналинът да те бие постоянно, накрая си на ръба на инфаркта. Музиката трябва да носи баланс, да поддържа хармонията в теб. Човек трябва да си намери вътрешния мир. Ако го нямаш – ставаш психопат. Трябва да знаеш къде си, какво искаш, какво е важно за теб. Балансът е най-важен.

 

В.Б. Да си поговорим малко и за един фестивал, който ти организираш „Силата на рока“. Вярваш ли в младите? Те вдъхновяват ли те?

 

Милена: Много. Има невероятни музиканти в България – на световно ниво. Трябва само да им се подаде ръка, да ги подкрепим. Но после те трябва да работят здраво. Няма кой да ги сложи на златна пътека. Аз затова правя фестивала „Силата на рока“ – да им дам сцена.

 

В.Б. Когато ти си била от младите изпълнители, имаше ли някой, който да ти подаде ръка, да вдъхнови Милена и да я накара да повярва, че може?

 

Милена: Да – Георги Минчев. Показах му първия си текст и той каза: „Браво, давай, ще станат нещата.“ Това ми даде увереност. Повярвах му и започнах да си пиша текстовете сама.

 

В.Б. Като каза за текстовете,  филмът е базиран до голяма степен на думите. На твоите размисли, на твоите думи и послания. Даваме ли си сметка тези думи колко много могат да тежат всъщност, ако бъдат чути?

 

Милена; Да, да, точно. Нещата може човек да ги разбере като ги види с очи, или като ги чуе, но трябва да вникне в тях, иначе просто минават покрай него… минават и заминават.

 

В.Б. „И никой не пита защо“ е филм за търсенето и създаването на смисъл. Къде открива Милена своя смисъл?

 

Милена: За мен – той е в създаването. Аз обичам да създавам постоянно нещо. Постоянно… Дали с музика, или с нещо друго. Аз съм така – дейна. За мен, аз съм щастлива. Сама си намирам щастието, сама се опитвам да се балансирам.  За мен смисълът е човек да е полезен, да твори. Дали ще пее, дали ще свири, дали ще създава някакви други неща.

Да създаваш, да правиш. Аз не обичам хора, които нищо не правят.

 

В.Б. Вярваш ли, че някаква по-голяма сила от нас има намеса в това, което сме ние, това, което можем да дадем на света?

 

Милена: Да,  разбира се, че има една сила, дето ни е създала и дето е създала всичко около нас. Ние сме една брънка от всичко това, което ни заобикаля. То е ясно, че има сила. И аз мисля, че живеейки на този свят, ние сме създадени, за да правим нещо. Имаме функция. Всеки от нас има мисия. Не е случайно, че Господ те е създал и че си се родил, и че живееш. Дори някои хора се раждат с мисия да са лоши, да има някакъв баланс, добро и зло. Така си  го представям. Това е природата. Това е животът.

 

 

 

На 18 юли в кината тръгва документалната изповед на рок иконата Милена Славова. Филмът „И никой не пита защо“ представя пътя на Милена през годините.

 

 

 

 

Зрителите ще видят какво стимулира, вдъхновява, тревожи и разочарова рок певицата в творчески и личен план. Как един артист преминава през времето – прегради, стени, забрани, сривове, компромиси, отразени в нейните песни като музика и текст. Как оцелява? Това е филм за търсенето и създаването на смисъл. Ехото на една душа, която се пита защо душите мълчат или крещят.

 

 

 

 

Режисьор на филма е Марио Кръстев. Той е още сценарист, издател на албуми с класическа музика и джаз, на философска и художествена литература, продуцент е на фотографски експедиции и изложби, на пленери и концерти. Той е режисьор и сценарист на над 20 филма, повечето от които – телевизионни документални филми. Оператор на „И никой не пита защо“ е Кирил Проданов, а продуцент – Кръстьо Ламбев, Консепт Студио.

 

 

Автор: Ваня Бахчиванова