Днес Кюстендил отбеляза 144 години от Освобождението си!

Честването в града започна с празнично шествие от пл. „Велбъжд“ до паметника на „Ильо Войвода“, където венци и цветя поднесоха: кметът на община Кюстендил Петър Паунов, Председателят на Общински съвет-Кюстендил Иван Андонов, зам. кметовете Светослав Василев и Надя Каратова, Областният управител  Катя Димитрова, заедно с бившият Областен управител инж. Пандурски, общински съветници, граждани и организации.

Празника уважиха всички народни представители от Кюстендилския регион- Христо Терзийски,  Бойко Клечков,  Снежана Траянска и Георги Стамов. Те запазиха минута мълчание, в знак на почит, към всички, отдали живота си за свободата на Кюстендил и отечеството.

Специално по повод Освобождението, през целия ден от 9:00 часа до 17:00 часа в Къща-музей „Ильо Войвода“ посещението на експозицията „Национално-освободителните борби на населението от Кюстендилския край“ е със свободен вход.

Лятото на 1877г. е белязано с пролята кръв на българските опълченци, сражавали се геройски на връх Шипка!
Благодарение на техния подвиг, Шипка е спасена и това геройско дело е знакът, че войната ще бъде спечелена и свободата на България отвоювана.
И в тези славни дни, след тежките битки за Плевен и София, един голям българин – Илия Марков Попгеоргиев – Ильо Войвода с още незараснали рани от предишни битки, заминава за Свищов и заявява пред Руския щаб, че желае да се включи в боевете за Освобождението на България. Даден му е чин капитан и е обявен за командир на опълченската чета. Води отряда в Ловешко в османския тил. Благодарение на неговите усилия и сформирания отряд, бойните действия на войната се разширяват отвъд Софийското поле и град Кюстендил е освободен на 29.01.1878г.  За своите действия , той е удостоен с орден „За храброст“ в Сан Стефано от руския император.

И нека не забравяме надгробните слова, написани от Атанас Раздолов, след смъртта на земляка му дядо Ильо Войвода през 1898г.
“ Спи, почивай, о, юначе!
В хладния, черен гроб.
Ти що никога не изрече:
„И драго ми е да съм роб!“