Институтът за пътна безопасност поиска политическа отговорност след трагедията на АМ „Тракия“

Мъглата, валежите и ниските температури през ноември са предвидими метеорологични явления, за които пътната администрация трябва да има организация и готовност за реакция. Това се посочва в позиция на Института за пътна безопасност по повод тежката катастрофа на автомагистрала „Тракия“.

 

От организацията поставят въпроса какви превантивни действия са предприети преди инцидента и дали пътният участък е бил проверен и обработен срещу заледяване.

 

Според изложената в позицията информация два часа преди трагедията камерите на тол системата са регистрирали мъгла. В 05:00 часа метеорологичните данни са показвали 99% влажност на въздуха и температура около 4 градуса, която впоследствие е спаднала под 3 градуса.

 

От Института смятат, че при тези условия е трябвало да бъде задействан превантивен контрол, включващ обход на участъка, проверка на пътната настилка и при необходимост обработка с препарати против заледяване.

 

„Извършен ли е този обход? Обработена ли е настилката? Кой носи отговорност за липсата на превантивни действия?“, питат от организацията.

 

В позицията се поставя и въпросът за координацията между институциите. Според Института информацията за опасните условия е била предадена от ситуационния център на АПИ към Националния координационен център за безопасно движение по пътищата. В него участват представители на МВР, пожарната, системата 112, АПИ, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ и Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“.

 

От организацията подчертават, че задачата на центъра не се изчерпва със събирането на информация, а включва координиране на действията и вземане на своевременни решения при опасни условия.

 

Затова от Института питат кой е трябвало да разпореди затварянето на магистралата, ако е било известно, че съществува сериозна опасност за движението, и защо това се е случило едва след катастрофата.

 

От организацията повдигат и въпроса за свързаността между камерите на тол системата и МВР. Според позицията информацията от камерите е достъпна за вътрешното министерство. От Института определят като неверни твърденията на министър-председателя Румен Радев, че такава свързаност не съществува.

 

Като друг проблем организацията посочва отсъствието на министъра на регионалното развитие от брифинга след катастрофата, на който са присъствали премиерът и министрите на вътрешните работи и здравеопазването. Според Института именно регионалното министерство има ключова роля за организацията и контрола на пътното поддържане.

 

В позицията се посочва още, че от началото на годината жертвите на пътя са 440 – с 50 повече спрямо същия период на миналата година. От организацията определят това като признак за системни пропуски в управлението на пътната безопасност.

 

Институтът за пътна безопасност настоява правителството и министър-председателят Румен Радев да поемат политическа отговорност. Като пример се припомня катастрофата край Своге през 2018 г., при която загинаха 20 души и след която оставки подадоха трима министри – на транспорта, регионалното развитие и вътрешните работи.

 

„Управлението на пътната безопасност не е управление на последиците, а управление на риска преди да се случи катастрофата!“, заявяват от Института и призовават за конкретни действия вместо поредни обещания за анализи и реформи.