Певицата на народа Боряна Карпузова пред Струма прес: За музиката, живота и благодарността

Това интервю е един трогателен и дълбок разказ за живота и пътя на Боряна Карпузова — изпълнен с благодарност, трудности, успехи и много силни емоции. В него тя споделя за тежките изпитания в живота си — загубата на сестра си, баща си и майка си, но и същевременно как музиката и семейството са били нейната опора и утеха, как въпреки болката и трудностите, тя намира сили да продължи да пее и да твори, да бъде благодарна за хората до себе си и да цени малките моменти. Има една много човешка искреност и смелост в думите ѝ — признава тежките моменти, страданията, но същевременно говори за надежда, за силата на обичта и подкрепата. Това е история, която вдъхновява, показва колко е важна благодарността и колко е ценно да не се отказваме дори когато животът ни поставя на тежко изпитание.

Боряна е родена и израснала в Гайтаниново, община Гоце Делчев, област Благоевград. Израства в музикално семейство и целият й живот е пряко свързан с народната песен и любовта към нея. Боряна стартира професионалната си кариера около 1995 г., с фокус върху изпълнения на македонски народни песни. След над десетилетие на сцената, през 2004–2007 г. издава дебютния си солов албум „Сърцето ми пее песни от Пирина“, съвместно с оркестър „Щуро Маке“ и композитори като Здравко Георгиев и Стоян Джамбазов. През 2012 г. издава втори албум „За вас, приятели“, в който включва авторски песни — повечето написани от майка й, аранжирани от същия творчески екип. През 2025 г. Боряна отбеляза двоен юбилей: 50-годишнина и 30 години на сцена. Професионалният път на Боряна Карпузова е пример за труд, отдаденост, лщбов към музиката и публиката, силна връзка с традицията и трайно присъствие в националната фолклорна култура.

 

 

 

 

 

Тъй като тази година Боряна отпразнува своя 50-годишен юбилей, неизбежно това е момент за една равносметка на изминатия път и уроците от него. Боряна я започва първо с благодарност. Като силно вярващ човек, тя винаги първо благодари на Бог за всичко, което й се е случило и продължава да се случва както в кариерата, така и в личния й живот. Казва, че 50 й звучи много голяма цифра, затова предпочита да представя годините като 25 по 2.

„Така е по-леко и позитивно. Колкото повече минават годините, толкова по-ясно осъзнавам колко път съм изминала – колко уроци съм научила и колко много хора са оставили следа в живота ми. Имала съм и радости, и много трудности, успехи и загуби. Всичко това ме е изградило и ме е направило това, което съм днес. Мога с цялото си сърце да кажа, че съм щастлива и благодарна – за семейството си, за приятелите и за всички, които са били до мен през тези години. Благодарна съм за любовта и подкрепата, която получавам, както и за почитателите ми, които ми дават стимул да продължавам да работя, макар че често съм изпадала и в такива моменти, когато съм си казвала, че сякаш пазарът се пренасити от всички тези песни, които сме изпяли. Понякога имам усещането, че пеем едни и същи песни, дъвчем едни и същи песни всички изпълнители. Малко скептично гледах на идеята да записвам нови песни от същия тип. Но ходейки по участия, да споделям най-щастливите събития на хората, осъзнах, че те имат нужда от тези песни – всеки има любима песен, която го докосва в изпълнение на определен изпълнител. Всяка песен може да бъде изпята по различен начин и да докосне сърцето. Затова и аз записах много от тези песни, които се пеят и от други изпълнители, но успоредно с това, макар че е много по-трудно да наложиш непопулярна песен, не спрях да издирвам и песни, които никой не е чувал от нашия регион. Не искам да променям старото, искам да остана вярна на автентичния фолклор, но бих искала да го докосна по лек, нов начин, който да помогне на хората да разберат и усетят живота на техните деди. Много ми се иска младото поколение да усети пулса на автентичния български фолклор. Защото песента е мост между поколенията и историята. Тя е част от приемствеността, която трябва да съхраним. В нашия край имаме изключително богата музикална традиция. Не сме само Пирин, Македония или Родопите, тук е изворът на много красиви песни и ритми. Хората тук не танцуват само един ритъм – умеят да се движат по различни мелодии. За мен това е богатство, което трябва да съхраним и предадем на младите. Чувствам се щастлива и горда, че съм част от тази традиция и искам да я пазя жива.“, споделя Боряна.

 

 

В.Б.: Нека се върнем към началото. Кога разбра, че пеенето е твоето призвание?

 

Боряна: Музиката е в кръвта ми. Баща ми беше барабанист, неговият баща е свирил на дайре, чичо – акордеонист. Имали са оркестър, свирили са по сватби и събори. Майка ми също пееше много красиво, макар че никога не се е изявявала като солистка, но когато пееше у дома, гласът ѝ просто разтърсваше. Първо там съм захранена – в моето семейство.

Като ученичка в родното ми село Гайтаниново, учителите ми винаги даваха по-големи стихотворения и песни, в които да пея соло. Така разбрах, че имам дарба и започнах да участвам в хорове и конкурси. Майка ми ме заведе в читалището, където започнах да пея заедно с по-възрастните жени и да участвам на фестивали. Бях награждавана със златни медали на фестивала „Пирин пее“ в продължение на няколко години.

 

 

В.Б.: Как премина от малката сцена към по-големите?

 

Боряна: След като се доказах на фестивалите, местните оркестри в Гоце Делчев ме поканиха да пея с тях. Помня, че по време на репетиции много се притеснявах, а музикантите ме проверяваха дали съм точна и вярна на мелодиите. Когато започнах да пея на празници и събори, първоначално се криех зад музикантите от срам, но постепенно свикнах и станах лице на събитията – посрещах гости, канех хората да се хванат на хорото. Аплодисментите и подкрепата на публиката ми дадоха криле да продължа напред.

 

В.Б.: Кои са били най-тежките моменти по пътя ти?

 

Боряна: Имаше много тежки периоди в живота ми, през които преминах сама, без да мога да споделя с близките си, защото знаех колко са чувствителни.

Един от най-трудните моменти беше загубата на моята сестра. Тя беше само на 29 години, когато чух диагнозата рак. Трябваше да скрия всичко това от родителите ни, да не ги тревожа, докато тя се бореше с тежката болест. Осъзнавайки, че губя своята сестра, вечерите се връщах пак да работя, около мен хората се радваха, празнуваха — и аз трябваше да прикривам своята мъка, да давам всичко от себе си на сцената, да се раздавам за тях. Това беше най-трудният период в моята музикална кариера! Тогава работех в Благоевград, в много хубаво заведение, където хората се събираха от цялата околия, играеха се хора чак до 4 сутринта. Аз пях до 4 часа сутринта с буца в гърлото, а после пътувах към София, към болницата, без кола, с автобуси. След загубата на сестра ми открих нейни стихове и песни, които беше написала – тя беше студентка по Българска филология, много начетена и чувствителна. Една от песните ѝ – „Чужд грях“ – беше записана от  Георги Жбантов и Боби Шапков. Една много силна и много стойностна песен. Тя в тази песен е изписала живота си и аз нямах силите да изпея тази песен, та така стана че те я изпяха и до ден днешен много се харесва от хората.

 

След кончината й баща ми също си отиде – тежестта и мъката го сломиха, почина само на 55 години. Останахме само аз и майка ми. Тогава станахме още по-свързани – всеки свободен миг го прекарвах при нея. Тя ми казваше, че аз съм нейният свят, всичко. По нейни текстове и музика написах голяма част от авторските си песни. Това ме прави горда, защото тя не беше професионален поет или текстописец, а просто един човек, който намери сили да сподели своята мъка и радост чрез словото.

 

Заедно с много добри музиканти от Оркестър „Щуро Маке“ създадохме песни, които идват от душата на един обикновен човек. Но след време и майка ми ни напусна. Тя винаги ми казваше, че ако си тръгне от този свят, иска да не я жаля повече от три дни, а после да продължа да живея и да пея – защото музиката винаги ни е свързвала.

 

Така и направих. Имах участие на сватба, която беше точно на деветия ден след нейната кончина. Имам сватба в Банско, аз съм с траурно шалче, мушнах шалчето в роклята, отивам в Банско – ама една хубава сватба, ама едни весели хора. По едно време аз не мога да се осъзная какво правя – докато пея, оставям микрофона и виждам, че до мен е тъпана. Аз взех този тъпан и като почнах по него… Сякаш лъч през прозореца влезе, докосна ме и всичко това го направих без да го осъзнавам. Тогава всички хора се струпаха при мен, почнаха пари да ми дават, толкова им беше хубаво. Когато вече приключи сватбата, бащата на младоженеца дойде при мен да ми благодари и да си оправим сметките. Никога няма да забравя този човек като ми каза: „Ако трябва да се отплатя за благодарност, аз трябва да живея още два живота – толкова сме доволни“. Тогава аз извадих моето траурно шалче и му споделих за смъртта на майка ми и, че тя ми е дала сили. Тогава този възрастен човек падна на колене и ми целуна краката – това никога няма да го забравя.

 

 

И така животът върви – преминаваш и през трудности, и през много хубави моменти. И така човек се обича и може да цени всичко, което има, да намира ценностите в по-малките неща.

Сега, когато съм на 50, искам да кажа, че съм много щастлива, че съм наистина обичана жена, защото имам прекрасно семейство. Имам съпруг, който е винаги до мен – подкрепя ме във всичко, никога не ми е поставял условия или ограничения за работата и творчеството ми. Свекървата и свекърят също са моя опора, и въпреки че Бог ми взе родителите, имам ново семейство, което ми дава любов и спокойствие. За мен е голям дар да съм майка – радвам се на една буйна тийнейджърка. Тя осмисли целия ми живот.   Така че сега наистина заставам и казвам, че съм една щастлива жена. Само да съм здрава, имам още по-големия хъс да работя и да творя. Сега, с годините, съм по-мъдра и по-съсредоточена. Не искам да губя време с грешки, а да творя с мисъл и смисъл. Чувствам, че предстои моето „златно време“ в творчеството, когато мога да избирам песните си и да давам най-доброто от себе си.

В.Б.: В едно свое интервю казваш, че ти не се приемаш за звезда, а искаш единствено да си си „певицата на народа“, защо?

Боряна: Тази дума ми е наистина много далечна. Звездите са много високо, но в същото време там е и много студено, и много самотно. Аз искам да съм до хората, там ми е по-топло.  Аз съм певицата на народа, тази, която пее с душа и сърце за хората, стои сред тях, споделя техните радости и скърби. И с този дух продължавам напред, с вяра и благодарност за всичко, което имам.

 

Автор: Ваня Бахчиванова

 

Цялото интервю с певицата Боряна Карпузова можете да чуете в прикачените звукови файлове:

Част първа:

Част втора: