Спад в доверието към кабинета “Петков”

Рязък спад на доверието към правителството, премиера и управляващото мнозинство, задълбочил се още повече след публичните раздори между коалиционните партньори, показват данни от национално представително проучване на “Алфа Рисърч”. То е проведено в периода 8 – 14 април 2022 г., сред 1037 пълнолетни граждани от цялата страна и е реализирано със собствени средства.

Резултатите от проучването очертават изострена поляризация в обществено-политическите нагласи на българите и силна динамика в отношението към ключови политически играчи. Преобладаващо песимистични са очакванията, че кабинетът ще успее да овладее текущите кризи, кредит на доверие в борбата с корупцията и съдебната реформа. В електорален план се отчита отлив на подкрепа за партии от управляващата коалиция, консолидация сред привържениците на ГЕРБ и мобилизация на радикален вот. Във външнополитически аспект се наблюдава изострено внимание към войната в Украйна, нарастващо неодобрение за руския президент Владимир Путин и обществен консенсус за евроатлантическата политическа ориентация на страната.

Проучването регистрира спад в одобрението (от 35% на 19%) и рязък скок (от 23% до 48%) в неодобрението за дейността на кабинета “Петков” за периода февруари – април 2022г. Същата тенденция е налице и в рейтинга на премиера: положителните оценки спадат от 39% на 23%, а отрицателните нарастват от 21% до 48%.

Най-динамични през последните два месеца са нагласите на партийните симпатизанти на формациите от управляващото мнозинство. Експресно проучване на “Алфа Рисърч” за предаването „Референдум“ на БНТ през миналата седмица установи, че зад коалицията най-твърдо стоят избирателите на “Продължаваме Промяната” (ПП) и “Демократична България” (ДБ), БСП са поляризирани, а сред “Има такъв народ” (ИТН) доминира отрицателно отношение.

Тази тенденция се задълбочава в оценките за дейността на правителството. Одобрение доминира единствено сред симпатизантите на ПП (70 на сто). Сред привържениците на ДБ то спада до 51 на сто, а сред тези на БСП до 38 на сто. В резултат от бурното противопоставяне между ИТН и останалите членове на коалицията при избора на гуверньор на БНБ и разплащането на пътните ремонти, най-рязко спада подкрепата за правителството сред симпатизантите на партията на Слави Трифонов – до 25 на сто.

Амбивалентните позиции на правителството по редица важни теми, които изискваха партиите в него да направят категоричен ценностен избор, се очертават като основна предпоставка за разминаването в нагласите между симпатизантите на управляващите партии. През последните седмици към тях се добавиха вътрешнокоалиционни противоречия и личностни битки, които допълнително ерозираха началната висока подкрепа за кабинета, се посочва в проучването.

В резултат, 46% от пълнолетните българи имат песимистични очаквания към шансовете на правителството да овладее текущите кризи. Правителството продължава да бъде кредитирано с доверие основно по отношение на заявените в началото на мандата ангажименти: 28% смятат, че кабинетът ще успее да ограничи корупцията, 26%- че ще се справи с нарастващата инфлация, 22% вярват в амбицията за модернизиране на икономиката, 20% – в реализирането на съдебна реформа.

Доверие, че коалицията ще намери правилно решение за отпадане на ветото над Северна Македония за преговори с ЕС заявяват 19%. Други 17% очакват правителството да осигури алтернативни на руските енергийни доставки. Най-малко обаче, едва 10 на сто, са оптимистите, че ще бъдат преодолени напреженията между коалиционните партньори.

За по-малко от половин година от началото на мандата, поредицата от кризи, външнополитическите предизвикателства и вътрешнополитическите напрежения изправят управляващите пред необходимостта не просто да вземат бързи решения, но да правят и ясни ценностни избори. Размиването на идеологическите граници  и в резултат, блокирането на редица важни решения, поставя все по-сериозни препятствия пред коалицията, а този принцип на (без)действие среща все по-високо неодобрение от хората.

Регистрираните предпочитания, които не са в реална електорална ситуация, изглеждат за момента по следния начин. С 21.7% от решилите да гласуват ГЕРБ излиза с около 3 пункта преднина пред ПП, а основен фактор за това разместване е вътрешнопартийната консолидация. Макар да продължава да е един от най-остро критикуваните партийни лидери, Бойко Борисов запазва доверието на 19.1% от пълнолетните българи.

Втора позиция за ПП с 18.4%, но с отлив от 6.0 пункта за два месеца. По-значима е ерозията в персоналния рейтинг на Кирил Петков (от 39% до 22.5%). Въпреки тази негативна тенденция той остава най-одобряван сред партийните лидери.

10.2% подкрепа и трета позиция за БСП. На фона на негативния тренд към управляващата коалиция, социалистите запазват симпатизантите си от последните парламентарни избори, а лидерът Корнелия Нинова – одобрението на 18.3% от българите.

Мобилизацията на радикален вот дава тласък на националистите от “Възраждане”, които бележат най-силен ръст през периода, достигайки 9.4%. Положителна е динамиката и в персоналния рейтинг на лидера им Костадин Костадинов (17.3%).

ДПС получава обичайните си за неелекторален период 7.6% подкрепа, а лидерът Мустафа Карадайъ одобрението на 9.4% от избирателите в страната.

По-слабо засегнати от негативните тенденции към управляващите са ДБ. Те стабилизират подкрепата си на равнище от 6.7%, а доверието в съпредседателите им варира в сравнително широки граници: Христо Иванов – 15.8%, Влаислав Панев – 8.5%, Атанас Атанасов – 7.1%.

ИТН е другият коалиционен партньор, който търпи съществени електорални негативи. Подкрепата за него спада с 2.1 пункта в сравнение с февруари и към момента е 4.5% от готовите да участват в избори. Лидерът на формацията Слави Трифонов се ползва с одобрението на 13.5% от българите.

Съществен щрих и знак за потенциална динамика в общата електорална картина са две други числа – 8.9 на сто, които заявяват, че биха гласували за друга партия, извън посочените политически сили и още 12.6% изразяват готовност да гласуват, но не са решили коя формация ще подкрепят. Така, макар и към момента да не се очертава радикално различна управленска алтернатива, един хипотетичен бъдещ вот, може да произведе и доста различно от сега регистрираното съотношение на силите, сочат данните от проучването.

 

Източник: manager. bg