Цените европейски, но заплатите български

Цените на храните в България се приближиха до средното европейско ниво, като за редица основни продукти дори го надвишават, но доходите на българите остават значително по-ниски. Главният икономист на КНСБ Любослав Костов посочи, че храните в страната ни са 91% от средното ниво за Европейския съюз, докато доходите са едва 68% от средните за ЕС, цитирайки данни на Евростат.

 

Редица основни храни в България са по-скъпи дори от повечето други държави-членки на ЕС. Маслото и олиото надвишават средното ниво на ЕС с около 42%, а млякото, млечните продукти и захарта също са значително по-скъпи. Млякото, млечните продукти и яйцата превишават средната цена в ЕС с 26,2%, докато захарта и сладкарските изделия са с 15,8% по-високи от средното ниво.

 

Някои храни постепенно се приближават към средното ниво на ЕС и в следващите 1-2 години могат да го достигнат, според Любослав Костов. Готовата храна в България представлява 97,6% от средното ниво на ЕС, а рибата, морските дарове, плодовете и ядките са малко над 87% от средното ниво.

През последните три години доходите в страната не са се влошили, но няма и видимо подобрение, отбелязват от КНСБ. Докато доходите растат, цените също се повишават. През 2022 г. храните в България са представлявали 85% от средното ниво на ЕС, а доходите на хората — 62% от средното. Разликата между достигнатото ниво на цените и доходите е била 23 процентни пункта. През 2025 г. разликата остава същата — доходите са се повишили до 68% от средното ниво на ЕС, но цените са нараснали до 91%.

 

България е сред държавите на ЕС с най-висока инфлация. Към края на юни годишната инфлация е 5,2% по потребителската кошница на ЕС, което Любослав Костов оценява като занижена стойност за местните условия. Дори и тази официална цифра е значително над средното ниво на ЕС от 2,9%. По-висока инфлация имат само Литва и Румъния. По отношение на храните България е сред петте държави на ЕС с най-голямо поскъпване, като цените на редица основни продукти са нараснали значително повече от средното увеличение в останалите страни-членки.

Зеленчуците в България са поскъпнали с 11% годишно, докато средното повишение в ЕС е само 1,1%. Дизелът е поскъпнал с 30% при средно увеличение от 19,1% в ЕС. Яйцата са поскъпнали с 10,7% при средно увеличение от 8,3%. Зърнените храни, рибата, морските дарове, захарта, захарните изделия и безалкохолните напитки в България са поскъпнали повече от средното увеличение на цените им в ЕС.

 

Само от инфлацията бюджетът за 2026 г. ще генерира допълнителни приходи, посочи Любослав Костов. Докато официално отчетена инфлация е 5,2%, вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев работи с инфлация от 4,2%, заложена в бюджета за 2026 г., уточни главният икономист на КНСБ.

 

Латвия е най-близката до нас държава с минимална заплата от 780 евро. Българската минимална заплата отстава с 160 евро от този размер. Разликата между нашата страна и Люксембург е четири и половина пъти.

 

Според Любослав Костов, главен икономист на КНСБ, това са съответните показатели в сравнението.

 

Минималната заплата в България отстава с 160 евро от най-ниските възнаграждения в членуващите в ЕС държави, които са най-близо до нас по този показател. През текущата година минималната заплата в страната е 620 евро, докато Латвия, която е най-близо до нас в класирането, предлага 780 евро. На трето място стои Румъния с 795 евро минимална заплата. Разликата между България и Люксембург е 4,4 пъти, тъй като там най-ниското възнаграждение достига 2704 евро, според данни на Евростат. Дори и в Турция минималната заплата е по-висока — там работниците получават поне 654 евро.

При приемането на бюджета за 2026 г. парламентът отказа да продължи прилагането на досегашната формула, според която минималната заплата трябва да бъде 50% от средната. Минималната заплата ще остане на настоящото ниво, докато не бъде приет нов механизъм за определяне на размера є.

 

От формирането на новото правителство работната група при Министерство на труда, занимаваща се с формулата за определяне на минималната заплата, не се е събирала, посочи главният икономист на КНСБ Любослав Костов. Той изрази надежда, че скоро министерството ще подновят работата на групата.

 

Разполагаме с предложения и разчети за минималната заплата, заяви Любослав Костов. Желаем държавните институции да поръчат на НСИ да изчисли заплата за издръжка, за да се опираме на това при разговори за адекватна минимална заплата, добави той. До сега ни оставяха да се договаряме директно с работодателите, но не успяхме да постигнем съгласие относно размера, продължи Любослав Костов. По негово мнение държавните институции трябва да играят роля на арбитър и да застанат на страната на труда — да разработят механизъм за определяне на размера на минималната заплата. Когато минималната заплата расте, хората се включват активно на пазара на труда и заетостта се увеличава. Повишението на минималната заплата има положителен ефект върху намаляването на неравенствата, отбеляза Любослав Костов.

828 евро са необходими на човек на месец 1491 евро за тричленно семейство

 

Издържането на живеещ сам човек изисква месечно 828 евро нетен доход, според изчисленията на КНСБ. За двама родители с едно дете до 14 години месечната необходима сума е 1491 евро. През последната година издържането е поскъпнало с 6,1%, а само в последното тримесечие ръстът е 1,3%.

 

Основните храни са поскъпнали с 5,6% годишно, докато нехранителните стоки и услугите са се повишили с 6,5%, показват данните на КНСБ. От март на предходната година насам най-значимото поскъпване е регистрирано през първото тримесечие на 2026 г.

За издържането на самотен човек годишният разход се е увеличил с 48 евро, а за тричленно семейство е нужна допълнителна сума от 86 евро, според КНСБ.

 

За да получи нетно 828 евро, човек трябва да има брутна заплата от 1067 евро. Двама работещи родители с дете трябва да получават по 961 евро брутно всеки, за да достигнат необходимия нетен доход. Ако само един родител работи, той трябва да получава 1921 евро месечно.

Над 300 хил. човека са на непълно работно време Под заплатата за издръжка са 56,5%

 

На суми до минималната заплата са осигурени 551 хил. човека. Сред тях 307 хил. работят на непълно работно време, а останалите 244 хил. са на пълен работен ден, съобщи КНСБ.

 

С приемането на бюджета депутатите решиха трудовият стаж да се отчита и в часове, което ще засегне групата на 307 хил. лица с непълен работен график. Остава неясно колко от тях действително работят повече часове, но официално са регистрирани за по-малко, за да се намалят осигуровките, и колко наистина имат намален график поради грижи за деца, увреждане или характера на работата.

Общо 2,161 млн. човека са осигурени на пълно работно време. От тях 11,3 на сто, или един от всеки девет, са осигурени на минимална работна заплата. Средният осигурителен доход на наетите на пълен работен ден се увеличава със 7% годишно и достига 1193 евро, което е само със 126 евро над необходимата заплата за издръжка.

 

Според КНСБ 56,5% от всички работещи в страната са осигурени върху сума под необходимата заплата за издръжка. Сред лицата на пълен работен ден 51% получават по-малко от заплатата за издръжка.