С последния си подпис като министър, Сандов назначи Ст. Иванова за началник на Басейнова дирекция

Бившата общинска служителка от екипа на благоевградския кмет Румен Томов Станислава Иванова, която миналата година бе уволнена от сегашния градоначалник Илко Стоянов, е новият директор на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ /БДЗБР/. Тези дни тя е била извикана в София, в Министерството на околната среда, за да получи заповедта си за назначение и вече е титуляр на поста, а не вр.и.д., каквато беше половин година.

Заповедта е била подписана от бившия министър на екологията Борислав Сандов в последния ден от работата на кабинета, но е връчена на Иванова от сегашния министър Росица Карамфилова.
След като в началото на седмицата Струма съобщи, че обявеният още през март конкурс за директорското място в БДЗБР тихомълком е прекратен от МОСВ, а обявата за него – свалена от страницата на ведомството, с вестника се свърза един от участниците в конкурса, за да съобщи, че едва тези дни няколко души са получили по куриер протокол от работата на комисията по провеждане на конкурса и от него разбрали, че той всъщност е приключил. Протоколът представлявал таблица с 3 имена и оценки срещу тях. На първо място било записано името на Ст. Иванова, която е юрист по образование, втора след нея била бившата банкерка Вера Граховска, а на трето място – Таня Манолева, която е еколог по образование и близо 20 г. оглавяваше „Планове и разрешителни“ в БДЗБР, преди да бъде уволнена миналата година от предишния директор Владимир Димитров.
Неуспели участници в конкурса, сред които бяха бившият директор на БДЗБР Момчил Пашов, ексшефовете на ВиК – Благоевград Росица Димитрова и Мартин Петров и др., тези дни се консултирали с юристи как могат да се обжалват резултатите, но се оказало, че това е невъзможно. Причината е, че МОСВ предвидливо обявило конкурса не по Закона за държавния служител, а по Кодекса на труда. Предимствата за ведомството работодател при процедура по КТ са много. Съгласно чл. 91 конкурсът се обявява „чрез централния или местния печат“, което е вратичка да се публикува например в някой седмичник, който излиза по Черноморието. Още по-любопитен е чл. 93, според който „На недопуснатите кандидати се съобщават писмено съображенията за отказа. В 7-дневен срок от съобщението те могат да направят възражение пред работодателя, обявил конкурса, който в 3-дневен срок от получаване на възражението решава въпроса окончателно“.
С други думи, само недопуснати могат да правят възражения по конкурса. В конкретния случай конкурсната комисия обаче допуснала всичките 9-има кандидати за директор на БДЗБР, тоест приела им е документите и вече никой от тях няма право да обжалва процедурата в какъвто и да е етап от нея.

От месец март насам в. Струма 4 пъти праща в МОСВ един и същ въпрос, на който не получи отговор: „Докъде стигна конкурсът за директор на БДЗБР“. Сега става ясно, че и в този случай министерството е било напълно изрядно, защото никъде в КТ няма изискване към работодателя да осветлява конкурсите, които провежда, дори и ако те са за директор на важна държавна институция като БДЗБР, която единствена може да се разпорежда с питейната и минералната вода на България, да следи за чистотата й, за безопасността на хората при силни дъждове и опасност от наводнения, да контролира издевателствата на частните ВЕЦ-ове над българските реки и т. н.