Повече от половината студенти в ЮЗУ искат ограничения за социалните мрежи

91,7% от анкетираните използват AI инструменти, но почти всеки втори вижда в тях полза и риск едновременно

 

Повече от половината анкетирани студенти в Югозападния университет „Неофит Рилски“ смятат, че са нужни ограничения в използването на социалните мрежи. Това показва анализ на анкетно проучване, проведено сред студенти в рамките на проекта „Образовани за образованието“, реализиран от Българското училище за политика „Димитър Паница“ по програма Erasmus+.

Според данните 57,5% от анкетираните подкрепят въвеждането на ограничения при използването на социалните мрежи. 23,3% не подкрепят подобна мярка, а 19,2% не са сигурни. Резултатите показват, че студентите не възприемат социалните мрежи еднозначно, но мнозинството разпознава нужда от по-ясни правила, баланс и контрол в дигиталната среда.

Причините за това отношение се виждат ясно в отговорите за основните проблеми на социалните мрежи. 68,1% от отговорилите посочват зависимостта като водещ риск. Разсейването е посочено от 51,4%, т.е. от всеки втори. Липсата на контрол е отбелязана от 34,7%, а дезинформацията — от всеки четвърти (25%). В свободните отговори се появяват и формулировки като „обезличаването и затриване на мислената идентичност“ и „Fake news“. Тези резултати показват, че студентите възприемат социалните мрежи като среда, която влияе върху вниманието, концентрацията, навиците, самоконтрола и психичното здраве.

Отношението към социалните мрежи в образованието все пак не е изцяло отрицателно. 32,4% от анкетираните смятат, че те влияят по-скоро положително на обучението, а 14,1% ги оценяват положително. В същото време 21,1% определят влиянието им като по-скоро отрицателно, също толкова (21,1%) — като отрицателно, а почти всеки девети (11,3%) смята, че нямат влияние. Това означава, че студентите виждат социалните мрежи едновременно като ресурс за информация и комуникация и като риск за учебния процес.

Проучването показва и ясно присъствие на изкуствения интелект в студентското ежедневие. 61,6% от анкетираните заявяват, че използват AI инструменти, а още 30,1% ги използват понякога. Само 8,2% посочват, че не използват такива инструменти. Така общо 91,7% от студентите, над девет от всеки десет, имат досег с изкуствения интелект в учебната си работа или подготовка.

Въпреки това AI не се приема безусловно. 47,9% от анкетираните го възприемат едновременно като полезен и рисков в образованието. 35,6% го определят като полезен, 15,1% го виждат като рисков и само 1,4% нямат мнение. Този резултат показва, че студентите използват новата технология, но едновременно с това поставят въпроси за надеждността, правилната употреба, авторството и влиянието ѝ върху ученето. Отворените отговори дават по-конкретна картина. Част от студентите виждат AI като неизбежна част от бъдещето, включително и в професионалната практика. Други обаче поставят въпроси за „надеждността на ИИ, защото допуска грешки“, за „разпознаване на недостоверна информация“ и за рисковете от прекомерно доверие. Един от участниците определя AI като „нож с 2 остриета“.

Темата за регулациите също е водеща. 87,7% от анкетираните са чували за регулации на изкуствения интелект, но само 30,1%, или почти всеки трети, смятат, че напълно разбират как тези правила ги засягат. 46,6% ги разбират частично, 9,6% – слабо, а 13,7% не ги разбират. Сред отговорилите на въпроса какво не знаят за AI, 64,8% посочват, че не знаят как се регулира изкуственият интелект, 50,7% не знаят достатъчно за рисковете, а 38% не знаят как да го използват правилно.

Според анализа това означава, че младите хора не се нуждаят само от знания как да използват AI. Те търсят отговори за границите, отговорността, проверката на информацията, академичната честност и бъдещите професии. Поставят се и въпроси как да се оценява критичното мислене и креативността в среда, в която изкуственият интелект може да генерира съдържание за секунди.

Проект „Образовани за образованието“ насърчава студентите да разбират по-добре образователните политики в България и Европа и да участват по-активно в разговорите за тях. Специален акцент е поставен върху влиянието на технологиите в образованието и отговорното им използване. Резултатите от изследването ще бъдат използвани при подготовката на образователна среща, която ще се проведе в Югозападния университет „Неофит Рилски“ през есента на тази година.