Петровден е!

Петровден е  празникът, посветен на християнските първовърховни апостоли св. Петър и св. Павел, ученици на Христос.

Петровден се чества на 29 юни, както в Православната  (12 юли по стар стил), така и в Римокатолическата църква. В традиционния български бит това е празникът, който е един от най-почитаните празници през летния период.

Празникът е в чест на светците Петър и Павел и за предпазване от огън, пожар, гръмотевица и град.

Петровден  съвпада с времето на жътвата и на него се работи, обикновено през първата половина на деня.  Месят се обредни хлябове и се ядат ранни ябълки петровки.  В много селища на този ден се правят сборове, колят курбани за светиите и се слага обща трапеза с песни и хора.

На Петровден обикновено се прави жертвоприношението на петел, а известно е, че още в древните митологии птицата е знак на висшето, небесното.  Жертвоприношението му се свързва със запалването на огъня и съответно – с омилостивяването на силите, които изгарят природата. Така свързаният с живота и смъртта петел символизира плодородието и продуктивността; затова често той е жертва и в сватбените обреди, която ще осигури плодовитостта на брака. В Новия завет петелът става знак на разкаянието на Петър.

Именици на Петровден са: Петър, Петрана, Петя, Павел, Павлин, Павлина, Пoлина, Пенка, Пенчо, Камен.

Свети Петър е пазителят на Райските порти, светецът, който претегля грехове и добри дела и отрежда на всяка душа мястото ѝ в Рая или в Ада според заслугите и делата ѝ приживе. Според народните вярвания той е изпратил дори собствената си майка в Ада, заради греховете ѝ на земята – толкова бил справедлив и не прощавал.

Що се отнася за православния календар Св. Петър е отбелязван като върховен апостол, могъщ и олицетворяващ доброто начало. Именно поради това, макар и Павел, Павлина и производните на тези имена също да празнуват своя имен ден на 29 юни, празникът се казва Петровден, а не Павловден.

За Свети Павел – брат на Свети Петър в народните вярвания е останало преданието, че олицетворявал злото начало, не давал да се работи на деня му и бил лош и сърдит, поради което хората се стремели да не го разгневят, като не работили на полето и в градините, не палели огън и стърнища, не палели дори домашната пещ – на този ден те дори не опичали хляб за трапезата, за да не ги достигнат пожарищата на Свети Павел.