Петковден е! Почитаме закрилницата на народа, на жените и семействата

Църквата почита днес паметта на Св. преподобна Параскева Епиватска, наричана от нашия народ Петка Българска. Света Петка е една от най-обичаните и почитани светици по нашите земи. Смята се за закрилница на българския народ, на жените и семействата.

Света Петка е родена в град Епиват, близо до Константинопол (днешен Селимпаша в Турция), през XI в. в благочестиво християнско семейство. Още като дете тя се отличавала с необикновена доброта и духовна сила. Легендата разказва, че един ден, докато била в храма, чула думите от Евангелието:

„Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва“.

 

Тези думи променили живота ѝ – тя разпродала имота си, раздала всичко на бедните и се отдала на пост, молитва и скиталничество из светите земи. След години на отшелничество се върнала в родината си, където починала в мир.

Имен ден  днес празнуват Параскева, Петко, Пенчо, Петкан, Пеньо, Пенко, Петкана и Кева.

 

Народът ни нарича празника Зимен Петковден, защото според вярванията бележи прехода към зимата.

От Петковден започват сгледите на годежите и сватбите, тъй като в народните разбирания светицата е покровител на раждането и плодовитостта, както при хората, така и при животните.

 

Петковден бележи края на земеделската работа – последната есенна сеитба, прибирането на реколтата. Дотогава всичката земеделска работа трябва да е приключила, затова и народът казва „На Петковден ралото да ти е под стрехата”. Денят празнуват и овчарите – на Петковден те пускат кочовете при овцете, след което на овчаря се носи дар баница. След оплождането, по традиция, жените изпичат пресни питки и ги раздават, за да се роди здрав добитък.

 

След това до Димитровден (26 октомври), докато трае оплождането на домашния добитък, жените не бива да работят с вълна, а ножиците се завързват с червен конец – „за да не се отваря устата на вълка”, също да плетат, за да не се оплетат чревцата на агънцата. Жените, които не спазват повелята, се вярва, че биват посетени от Света Петка – под формата на змия или съсухрена жена, която иска да ги умъртви. Смята се, че ако човек облече дреха, ушита в дните между Петковден и Димитровден, ще полудее или разболее, а след смъртта си ще се превърне във вампир.

 

Денят се смята за повратен и в този смисъл на Петковден в някои краища, се спазва обичая „полезване”. Според него, какъвто човек ти стъпи първи в къщата, определя късмета и здравето през цялата година.

 

Дните от Петковден до Димитровден имат митичен смисъл съответстващ на Мръсните Погани дни. Тези дванадесет дни наричани още „вълче или вампирско погано“ представляват сакрална граница между старата и новата година. В тези дни чудати и отвъдни същества бродят по човешките земи и светът е по-хаотичен и опасен. На места се провежда съботата преди Петковден Петковденска задушница, за почитане на мъртвите раздава се подковки, поръсени с варено жито, подсладен ориз, диня и грозде.

 

На Петковден се правят родови курбани и се месят обредни хлябове, като най-големият, наречен „Света Петка”, се слага на трапезата върху мъжка риза, паничка сол и чаша вино. Къщата се ръси със светена вода, обредният хляб се прекажда и цялото семейство му се покланя три пъти. След това най-възрастната жена вдига хляба високо и благославя с него всички и раздава парченца.

На масата ни на Петковден е хубаво да присъства: гювеч с овнешко, курбан чорба, сармички с лозови листа, шкембе, ястия с праз, обредни хлябове.