Кръстовден е – слънцето тръгва назад, а водата има лечебна сила

На 14 септември Православната църква отбелязва един от големите християнски празници – Въздвижение на Светия животворящ Кръст Господен, известен у народа като Кръстовден. Празникът е посветен на откриването и въздигането на честния кръст, на който е бил разпнат Исус Христос.

 

Според преданието през 326 г. майката на император Константин Велики – царица Елена – тръгва на поклонение в Йерусалим, за да открие светите места, свързани с живота на Спасителя. Там тя намира Гроба Господен и Кръста Христов, който по-късно е издигнат тържествено, за да бъде видян от всички вярващи. В памет на това събитие Църквата установява празника Кръстовден.

 

В българската традиция този ден има особено значение – смята се за повратен момент в годината, когато „денят и нощта се кръстосват“ и природата започва своя преход към есента и зимата.

 

Вярва се, че от Кръстовден започва захлаждането и настъпва есента. Казва се: „От Кръстовден слънцето тръгва назад, към зимата.“

 

На този ден много хора отиват на църква, за да се поклонят на Светия кръст. В храмовете се извършва водосвет и се благославя кръст с босилек.

 

Народното предание свързва празника и с местността Кръстова гора в Родопите, където се смята, че е било укрито парче от Христовия кръст. Мястото е прочуто с изцелителната си сила и всяка година привлича хиляди поклонници.

 

На Кръстовден често се спазва строг пост, тъй като празникът е определен като „кръстов постен ден“.

 

 

Поверия и вярвания:

 

Смята се, че ако човек се помоли от сърце на Кръстовден, молитвата му ще бъде чута.

 

Вярва се, че водата, осветена на този ден, има лечебна сила.

 

Кръстът като символ предпазва от зло, болести и нещастия. Затова на Кръстовден често се освещават ниви и домове за здраве и берекет.

 

 

Забрани:

 

Не се работи тежка физическа работа – смята се, че е грях да се извършва земеделски труд, защото е „свят ден“.

 

Жените не трябва да перат, шият или плетат – вярва се, че това носи болести и нещастие в дома.

 

Забранено е да се кълне и да се изричат лоши думи – вярва се, че в този ден те се сбъдват по-бързо.

 

Не е прието да се започва нова работа или ново начинание – смята се, че ще бъде „обречено“.

 

На Кръстовден – 14 септември, имен ден празнуват всички, които носят имена, свързани с кръста и празника. Това са:

Кръстьо, Кръстина, Кръстан, Кръстан и производните им.