Когато Левски остане само портрет на стената

Къде е българският дух?

Вчера отбелязахме една светла дата от българската памет – рождението на обикновен човек, с необикновено дело. Човек, пожертвал живота си в името на българския дух и свобода! Ех, ако знаеше тогава, че ти си по-свободен там под турско, отколкото ние сега, Апостоле!

Къде е този български дух сега? Къде е свободата? Къде е паметта?

Държат се гръмки речи от президент, политици, знайни и незнайни общественици. Интересна дума- общественик – човек, който работи В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО. Колко общественици можете да изброите вие в такъв случай?!

Та, вчера попаднах на един коментар, който гласеше: “Според мен Левски е легенда, несъществуващ образ, измислен за вдъхновение, може ли такъв народ да има Левски?!”, колко горчилка има в тези думи….

И колко истина за “скотския народ”. Припомняме си кой е Левски само на официални дати, слушаме гръмки думи колко велик народ сме БИЛИ, ама се тупаме в гърдите – ей го на, Левски е българин.

Къде е Левски сега, народе? Къде е духът му? Къде е свободата му? Къде си ти, народе? Свободен ли си, роб ли си и ти не знаеш!

Роби сме и днес, Василе! Роби без потисници. Живеем робски, мислим робски, възпитаваме децата си робски. Времето е в нас, но ние не сме във времето! Изгубихме се! Изгубихме се в сивото ежедневие, в борбата за хляба! Изгубихме се в собствената си апатия!

Левски остана само портрет, който да виси в кабинетите на политици и бизнесмени, които всекидневно мърсят паметта му с поругаване на малкия човек.

Левски остана само портрет в училищата, където децата ни отиват, за да си покажат новите дрехи и айфони. За да се видят с приятели преди да отидат на заведение…

Това е, скъпи съотечественици! Това е действителността, приемате я или не. Децата ни не знаят кои са Христо и Евлоги Георгиеви, но знаят кои са братя Галеви! За тях Райна не е онази велика учителка със знамето, а бившето пиленце на Коцето.

Кой е Яворов, кой е Каблешков, Васил Априлов, Ботев, Каравелов… Боже, толкова са много… Имена, които насълзяват очите, защото духът им остава затворен само в учебника!

Къде е делото ви сега, герои български? Както е казало заптието на Левски “на кой народ станахте курбан?”!

И не търсете вината само у политици и управленци, защото децата си ги възпитаваме ние! Да, свободният дух, българщината, любовта към отечеството, се възпитават. Те са зрънца, за които трябва да се грижим ежедневно – ние родителите, ние обществото, вие политиците.

Левски не е само урок в учебника – и ако това беше в ясното съзнание на децата, нещата щяха да са други.

“Спи, Дяконе! Не се събуждай!

Остани в незнайния си гроб! Добре си ти… От  там бе виждаш съдбата на достойния ни род.”

Спи, Апостоле! Минало свято ще останеш! Докато не забравят и теб… Спете всички, да не виждате как днес народът ви е повече роб, макар и свободен!

В. Б.