Има ли бъдеще благоевградският зоопарк?

След повече от месец изборни страсти и политически новини решихме да се разходим до благоевградския зоопарк и да видим в какво състояние се намира. От много време искахме да предоставим на нашите читатели материал за зоологическата градина в областния център и мислим, че сега е точният момент.

Зоологическа градина Благоевград е създадена през 1961г. и е разположена на територия от 5,5 хектара в парк собственост на Община Благоевград. По-голямата част от площта на зоопарка е покрита с дървесна растителност, която благоприятства условията за част от отглежданите видове. Животните се отглеждат в заграждения, изградени от метални конструкции, мрежи, дървени конструкции, бетонни съоръжения и в съответни постройки към тях. В последните години има случаи, в които животните са били замеряни с камъни и са били обект на лошо отношение от страна на посетителите на зоопарка.

Там в момента живеят над 230 животни от различни видове. Наред с домашните животни: зайци, кокошки, кози и гъски, посетителите могат да видят и екзотични видове – лама, бивол, мечки, лъвове и маймуни.

На влизане ни посреща обновеният надпис, с който предходното общинско ръководство изключително много се гордееше. Тук е мястото да отбележим, че само преди малко повече от месец зоопаркът получи нов 5-годишен лиценз, който му позволява да работи. Въпреки това не всички животни живеят в среда, близка до естествената, а също така и някои от клетките не са обезопасени.

Входът за парка е свободен, а работното време през летния сезон е от 09.00 ч. до 20.00 ч. Зоопаркът е изцяло общински или с други думи – издържа се от данъците на всички нас.

Добро впечатление правят новите информационни табели на клетките, а също така и достатъчно много кошчета за отпадъци (повечето са бетонирани, за да не бъдат откраднати), които за съжаление не всеки посетител използва, но това е проблем в културата на посетителите и тяхното възпитание.

След влизането тръгнахме надясно по първа алея и това, което видяхме, определно ни възмути. Още първите постройки и пространствата около тях, които се намират точно до входа, са изключително занемарени. Веднага след тях видяхме клетките на зайците, които са много тесни и в лошо състояние. За хигиената дори няма нужда да се говори – непочистено, мръсна вода, избуяла растителност и „приятна“ миризма.

Подобно е състоянието на почти всички клетки в зоологическата градина – на кокошките, на фазаните, на пауните, маймуните, дивите свине и прочее. С малки изключения (пространство за чакалите, мечките, козите, елените) клетките са с недостатъчна площ за нормално живеене на животните, които са настанени в тях. Повечето пространства не бяха почистени, а питейната вода бе със съмнителни качества – цвят от зелен до кафяв. В клетката на бизона водата липсваше, а температурата навън бе над 35 градуса.

Храната на тревопасните животни бе единствено и само сено, което е недопустимо за това време на годината, когато могат да получават свежа трева и билки.

През цялата ни обиколка, която продължи около 2 часа видяхме само един служител на зоопарка и един охранител, което ни навежда на мисълта за тотална абдикация от обгрижването на животните.

Голям е броят на клетките, които не се използват по никакъв начин, а само напомнят с разрухата си за немарливостта на управляващите зоологическата градина.

Заобикалящата среда не е от най-добрите, въпреки страхотното разположение на зоопарка. Да, има достатъчно пейки за посетителите, но зелените площи на практика липсваха – почти всичко бе изсъхнало. Никъде на територията на парка не може да се закупи бутилирана вода. През горещите дни посетителите могат да разчитат единствено на една чешмичка на средата на зоологическата градина.

На територията на зоопарка се намират само две  тоалетни (в началото на парка) в меко казано отблъскващо състояние.

Има проблеми със сигурността на зоопарка и затова няколко пъти през последните години се наблюдават случаи на избягали от загражденията си животни, а и на откраднати такива. Припомняме, че в близост до зоопарка се намира ромската махала на областния град.

Като добра практика можем да отбележим голямата клетка на мечките, която създава условия, близки до естествената им среда. Големи са и пространствата на елените и козите. Уви, това се явява изключение, а не тенденция.

По-рано тази година излезе доклад на фондация „Четири лапи“, който нагледно описва ситуацията в зоопарка. Фондацията отбелязва 11 проблема, а най фрапиращите от тях са:

  • В заграждението на лъва липсва необходимото средово обогатяване, което да създаде условия, близки до естествените за вида. Не са осигурени боксове и пещери за спане и раждане, близки до естествените условия за живот на хищника, не е структурирано външното пространство за обитаване с възможности за усамотяване и прикритие, в оградения участък липсват катерушки, скали, корени и естествени елементи, създаващи среда, близка до естествената. Липсва вътрешна растителност, която да обогати заграждението;
  • Храненето на животните се осъществява на база на формално изготвени дажбени таблици, които няма информация да се спазват;
  • Огражденията и помещенията не отговарят на хигиенните изисквания. Помещенията за животните са занемарени, основите са пропити от влага и мухъл. Липсва редовно почистване на местообитанията.

От Фондацията препоръчват цялостна реконструкция на зоопарка.

„За да функционира в съответствие с Директивата за зоологическите градини, Зоопарк Благоевград следва да осигури сигурността на всички местообитания, както и план за колекцията си, за научна дейност и последователна образователна програма за посетителите на зоопарка – базисни взаимно обвързани условия, за да бъде дейността на зоопарка в унисон с целите на Директивата за зоологическите градини.“, пишат още от „Четири лапи“.

А ние се обръщаме към новото ръководство на Община Благоевград с молба за бързи и адекватни действия, за да може зоологическата градина да продължи да радва малките си и големи посетители, а животните да живеят в близка до естествената си среда.

Смятаме, че с изпълнението на някои от тези съвети, Зоопаркът може да придобие съвсем различен вид. А какво е текущото състояние, може да видите в галерията.

Ако се поучим от практиката на други зоологически градини в страната, ще открием следните разлики. Повечето зоопаркове имат такса вход, която допринася за бюджета, но тук отваряме една голяма скоба – такса при положение, че паркът е поддържан, има какво да се види и посетителите си тръгват доволни. В противен случай, такса при сегашното положение на парка в Благоевград, би означавало лишаване и от малкото останали посетители.

В зоопарковете се дава възможност на различни търговци да осъществяват дейност – балони, кафенета, сандвичи, колички за сладолед, захарен памук, царевица – така търговците заплащат дори било то и минимален наем, който е доход за парка, а децата и родителите имат възможност да си закупят кафе, вода или вкусен сладолед в топлите дни и чай в студените. Друго нещо, което не се прави в благоевградския парк е намирането на осиновители. Били сме всички в зоопарка в София, направило ли ви е впечатление, че има табела при всяко животно с информация от кого е осиновено – от частни лица, през различни фирми, та чак до хранителни вериги.

Другото, което силно прави впечатление е ангажираността на обществото. Често сме попадали на спорове във фейсбук групите, трябва ли да се закрие зоопаркът. И двете страни в такъв спор имат своите силни доводи. Но колко от защитниците на парка са отишли на място да помогнат, питаме колко, защото сме наясно, че има една шепа хора, които се опитват да помагат както могат. В тази насока, ако искаме да запазим парка си, ще е хубаво да се развие и доброволчеството в по-мащабен план.

Друга спасителна сламка е кандидатстването за финансиране от различни фондове, фондации, неправителствени организации и подкрепа от държавата.

Това, което ще кажем за финал е, че има различни мнения в обществото за съществуването на подобни паркове въобще. Много хора се обявяват против държането на животни зад клетка и го обявяват за нехуманно. Но тук искаме да вметнем, че повечето деца, а и ние самите няма къде другаде да видим всички екзотични видове и посещението в зоопарк е радост и вълнение както за малки, така и за големи.

Въпросът е може ли конкретно зоопаркът в ОБЛАСТЕН град какъвто е Благоевград да започне да функционира нормално. Ще стигнат ли силите на община, граждани и държава това място да се изтегли от мизерията, в която е затънало и отново да носи щастие.  Паркът има огромен потенциал, но просто е оставен във времето. Нещо елементарно като зелените площи дори липсва.

Призоваваме община Благоевград да помисли как може да подобри условията, защото остане ли по същия начин, то наистина е само мъчение за животните и е по-добре да бъде затворен.

За още актуални новини - харесайте страницата ни във Фейсбук ТУК.

Прочетете и

Зловеща находка в парк „Македония“ – тяло на мъж бе открито преди минути

Намериха труп на мъж в благоевградския парк „Македония“ преди минути. Мъжът е обявен за издирване, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.