Илинденско-Преображенско въстание – устремът към свобода на един народ

Днес се навършват 122 години от началото на Илинденско-Преображенското въстание – едно от най-мащабните и драматични събития в национално-освободителната борба на българите от Македония и Одринска Тракия срещу османската власт. Въстанието, организирано от Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация (ВМОРО), остава емблематичен израз на волята за свобода и независимост на българите в поробените територии.

 

Илинденско-Преображенско въстание от 1903 година в Македония и Одринско е връхна точка в национално-освободителната борба на македонските и тракийски българи.

 

Организатор на въстанието е Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация (ВМОРО). През януари 1903 г. част от членовете на ЦК свикват конгрес в Солун, който взема решение да се вдигне повсеместно въстание в Македония и Одринско. На Смилевския конгрес на Битолския окръг на ВМОРО се решава въстанието да започне в окръга на 20 юли (2 август) (Илинден).

 

Началото на бойните действия в Одринско се определя за 19 август (Преображение), а Серският окръг трябва да се вдигне на 27 септември (Кръстьовден). Следователно се възприема идеята за перманентна революция. Въстанието обхваща едновременно всички райони на Битолския революционен окръг. Освободени са планински райони на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевската кааза (околия).

 

 

 

 

В освободеното Крушево е обявено временно управление, известно под името Крушевска република, която просъществува 10 дни. В града е образувано временно правителство, в което влизат представители на трите общности – българи, власи и гъркомани. Никой не посяга срещу мирното турско население. „Доблестно въстание срещу цяла империя“ – възхищава се един австро-унгарски дипломат. Началото на въстаническите действия в Битолски окръг дава тласък на революционното движение и в Одринска Тракия.

 

 

 

 

Съгласно с решенията на Солунския конгрес за обявяване на масово въстание в Странджанския район е свикан конгрес в местността Петрова нива, който изработва план за действията и избира главен щаб в състав: Михаил Герджиков, Лазар Маджаров и Стамат Икономов. На 18 август бойните действия започват. Освободени са Василико (дн. Царево) и Ахтопол, изтласкват се турските части към Малко Търново и Лозенград.

 

 

 

 

Според данните на мемоара на вътрешната организация от 1904 г. в Битолския и Одринския революционен окръг са станали 239 сражения, в които вземат участие 26 000 въстаници срещу 350-хилядна войска. В сраженията загиват 994 въстаници, опожарени са 201 села, убити са 4600 души от мирното население, а други 25 000 души, жители от Македония и Одринско, избягват в Княжеството.

 

 

 

 

Тези цифри са доказателство за непримиримостта на населението в Македония и Одринско със съществуващия национален и социален гнет, за непреклонната му воля да живее свободно, за стремежа му да отхвърли окончателно османското господство.

 

Днес Благоевград ще отбележи 122 години от избухването на Илинденско-Преображенското въстание и 165 години от рождението на първия почетен гражданин на Горна Джумая – Леон Ламуш.

 

Честванията започеат в 9:00 часа с панихида в памет на героите, загинали за вярата и свободата на България, и полагане на цветя на мемориала „Делчев род“ в двора на църквата „Въведение Богородично“.

 

Церемонията продължава в 9:30 часа с полагане на цветя на паметника на Гоце Делчев на площад „Македония“.

 

В 10:00 ч. отново на пл. „Македония“ ще бъдат положени цветя по повод годишнината от рождението на Леон Ламуш – първи почетен гражданин на Благоевград.

 

Днес от 12:00 часа, с панихида и тържествен ритуал по полагане на венци и цветя пред паметника на героите в м. Предел, Разлог ще се поклони пред загиналите за свободата в Илинденско-Преображенското-Кръстовденското въстание.

 

 

 

 

Тържественият ритуал ще се проведе с участието на почетен караул от Трето бригадно командване Благоевград, заупокойна молитва ще отправи Неврокопският митрополит Серафим и свещеници от Разложката епархия.

 

 

 

 

Вечерта от 20:00 часа, на площад „Преображение“ в Разлог, спектакълът „Цветни щрихи от България“ на ансамбъл „Тракия“ ще  пренесе всички присъстващи в магията на българския фолклор, изпълнен от една от най-красивите емблеми на България – АНСАМБЪЛ „ТРАКИЯ“.

 

 

 

 

Делото на илинденци е част от историята на Разложкия край. През 1903 г. в с. Смилево, Битолско на Илинден е поставено началото на Илинденско-Преображенско-Кръстовденското въстание. То продължава в Одринско на Преображение и завършва в Разлог на Кръстовден.

 

 

 

 

В желанието за национално обединение на българите, въстанието, белязано от трите християнски празника, става един от най-великите подвизи в историята на България.

 

В огъня на Илинденско-Преображенското-Кръстовденското въстание от Разложкия край изгарят селата Кремен, Обидим и Белица, горят християнските квартали в Мехомия.

 

 

 

 

Разложкият край „плаща“ с гибелта на над 200 души, само от Долно Драглище са 29… 42-ма мъже от Разлог са дали живота си за свободата. 28 от тях са погребани в оброчището „Св. Димитър“ в Разлог. Най-младият от тях е 16-годишният Иван Цуцуманов, а най-възрастният е 68-годишният Марко Хаджиев. Останалите са мъже в разцвета на силите си, оставили след себе си сираци и още неродени деца.

 

 

 

 

По време на разгрома на Илинденско-Преображенско-Кръстовденското въстание през 1903 г. турците убиват и обезглавяват 28 въстаници, а главите им разхвърлят.

 

Една българската майка – Баба Магдалина Юрукова от Разлог, родила 14 деца, намира и слага в престилката си четири глави – на двама от синовете си и на двама от братята си. След това разпознава телата и полага до тях главите, за да могат да бъдат опяти и погребани по християнски. Баба Магдалина не проронва нито една сълза.

 

 

 

 

Разлог и регионът стават съпричастни към величавия опит за национално обединение и плащат висока цена за това.

 

Заради пожарът над Илинденци, който изпепели стотици декари, Община Гоце Делчев изразява своята съпричастност, като отменя музикалната част от програмата на Традиционния събор по повод 122 години от избухване на Илинденско-Преображенското въстание. Годишнината ще бъде почетена с официална програма пред паметника на Гоце Делчев в с. Попови ливади, която започва в 10.30 часа със заупокойна молитва за загиналите във въстанието и молебен за здраве, които ще отслужи Негово Високопреосвещенство Неврокопски митрополит Серафим. След това ще бъдат положени венци и цветя на паметника на Гоце Делчев.

 

Заради пожарът, община Струмяни отмени всички празнични инициативи в село Илинденци, както и съборът в село Цапарево.