За упадъка на един град и как обещанията за нещо красиво се превърнаха в грозна действителност

Понеделник е! Благоевградчани започват поредния си работен ден. Майките излизат с децата на разходка, топло е, спокойно. Хората обядват в ресторантите, пийват кафе с колегите и хайде пак на работа.
По нищо не личи вчерашният ден да е бил нещо по-различно от обикновена неделя. А беше! Беше денят, в който гражданите на община Благоевград можеха да покажат своето отношение към управлението на града ни. И те го показаха макар и  пасивно. Благоевградчани негласно и еднозначно заявиха “Отвратени сме” “Не ви искаме” “Никой от вас не става” “Нищо няма да се промени”. Благоевградчани не излязоха да гласуват, благоевградчани не искаха да гласуват, благоевградчани имаха поредната обикновена неделя.

Апатията доведе града до балотаж и нови избори следващата неделя. По настроенията на хората личи, че тя отново ще протече скучно и без интерес пред изборните секции. И какви са изводите.

На изборите през 2019-а Благоевград се изправи и каза “Край” като окончателно изпрати Камбитов далеч от кметския стол. Хората отчаяно искаха промяна, искаха прозрачност, искаха инвеститори, за които да се създават добри условия в града, вместо да бъдат изнудвани за суми. Хората искаха работеща община за “малкия човек” и избраха “човека” Томов- непознат, неопетнен политически, обещаващ работа и благополучие за всички.

И започнаха надеждите. Надежди за работеща общинска администрация, надежди за диалог с хората, за подкрепа на малкия бизнес, за работни места, за морал, за по-добри времена.

А какво същност се случи. Последните две години Благоевград беше експеримент на един неопитен екип. Последните две години общината беше разтърсвана от скандали, уволнения, дела. Появиха се едни до този момент никому неизвестни хора и си повярваха, че не те са служители на гражданите, а обратното. Демонстрира се самочувствие без покритие, показа се целият потенциал на некадърност и неопитност в екипа, който участва в управлението на града. Имаше изгонени, имаше междуличностни пререкания, имаше алчност, задкулистни игри и манипулации. Така промотирания морал в политиката, за който се настоява и до днес, остана мираж.

Хора, които до вчерашния ден плюеха Томов, изведнъж застанаха зад него в името на заплатата, поста и известността. Хора без познания по етикет, организация, станаха зам.-кметове по култура. Приемаха се заповеди за безплатна синя зона на кметове, харчеха се луди пари за безинтересни за жителите събития, демонстрира се арогантност. Поставиха се стъклени врати, зад които да се разиграват карти и да кадят цигари.

Затвориха се магазини, бизнеси… Благоевградчани изнемогваха все повече. Нямаше нови работни места, нямаше инвестиции, нямаше диалог. Деца останаха извън детските градини, намиращи се на метри от тях, защото общинските служители и хората с пари са с предимство. Детските площадки ставаха все по-неподдържани. Много квартали останаха без осветление. Пътища с интензивен трафик се превърнаха в лунни пейзажи, но пък се пребоядиса маркировката им поне три пъти. Е, асфалтираха се едни определени улици пред къщи на едни определени хора.  Благоевградчани останаха зад стъклената врата в Общината. Малкият човек остана отново нечут, неподкрепен, обезверен.

Днес, две години по-късно благоевградчани абдикират от собствената си отговорност. Днес, две години по-късно благоевградчани демонстрират мазохизъм и готовност за още две от същото. До кога? До кога гражданите ще мислят, че от тях нищо не зависи. До кога единствените, които ще наказваме с протестен вот сме ние. До кога ще търпим кметове, които ни мислят доброто само на хартията от предизборната им програма? До кога ще гледаме иззад стъклената врата?