ЕЦТП с доклад за 16 опасни дефицита на проблемното кръстовище в Кресна

Екип на ЕЦТП изготви доклад за временната организация на движение в град Кресна при пресичането на път I-1 и ул. „1082“.

Констатирани са 16 опасни дефицита на въпросното кръстовище, а като цяло изводът е, че въведената временна организация на движението разкрива съществени нарушения на действащата нормативна уредба.

Посещението на мястото бе осъществено след постъпили множество сигнали на граждани. Всички са пряко засегнати – както местните жители, така и преминаващите транзитно през населеното място.

Докладът е  изготвен от Диана Русинова – експерт, инж. Димитър Кирилов – експерт, Борислав Стоименов – експерт и инж. Ангел Попов – експерт. Целта му е да бъдат анализирани потенциалните проблеми свързани с организацията на движението и въведената временна организация, целяща повишаване на пропускателната способност по републиканския път.  Изрично е подчертано, че докладът не представлява транспортно-комуникационно проучване поради липсата на достатъчно валидни данни. Документът се фокусира единствено върху избрания вариант за организация на движението. Анализът стъпва изцяло върху задължението произтичащо от чл. 3, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП): „Лицата, които
стопанисват пътищата, ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства“.
Освен проверка на съответствието на организацията на движението с
действащата законова и подзаконова нормативна уредба, този доклад включва и препоръки за подобряване на идентифицирания проблем.

Съществен проблем в случая представлява въвеждането на временна организация, без за това да са изпълнени изискванията именно на Н3 и по-конкретно указанията на чл. 1 ал. 1, където, още в самото начало изрично е указано, че: „С наредбата се определят условията и редът за създаване на временна организация и безопасност на движението при извършване на строителни и монтажни работи (СМР) по пътища и улици, видът и начинът на поставяне на пътна маркировка, пътни знаци, пътни светофари и други средства за сигнализация“. В конкретния случай не се касае за временна организация във връзка с извършването на строителни и монтажни работи, от това следва да се повдигне въпросът, до колко изобщо законна е тя? Правното основание във връзка, с което е въведена и в последствие съгласувана тази организация на движението е под въпрос и компетентните институции следва да вземат отношение, пишат от ЕЦТП.

Те разясняват, че в чл. 5 от Н2 са посочени конкретните изисквания, касаещи пътните маркировки при временна организация: „Временната пътна маркировка се използва за въвеждане на временна организация и
безопасност на движението при извършване на строителни и монтажни работи с продължителност повече от един месец съгласно изискванията на Наредба № 3 от 2010 г. за временната
организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците и е с оранжев цвят“.

Пътната маркировка М10 и М6 по направлението – София – ГКПП Кула е в жълт цвят. Съобразно действащите изисквания на Н2 (чл. 4, ал. 3), единствената възможност за поставяне на жълт цвят на пътната маркировка е за постоянна: „Пътна маркировка с жълт цвят се използва само за очертаване на начупени линии, обозначаващи площи, забранени за престой и паркиране на пътни превозни средства, и за очертаване на ленти, предназначени за движение на превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници“.
Пътната маркировка в този случай не може да бъде в жълт цвят, тя
е поставена в противоречие на действащата нормативна уредба, сочат от ЕЦТП.

В обратната посока от ГКПП Кула – София – пътната маркировка тип
М6 „стоп линия“ също е жълта, което отново противоречи на действащите изисквания на Н2.
В Н2 има въведени и конкретни изисквания по отношение на пътната
маркировка за пешеходни пътеки. Те са подробно описани в чл. 24, ал.1 от Н2. Там се посочва, че: „за очертаване на пешеходна пътека се използват следните два вида маркировка: 1. широки непрекъснати
линии – М8.1 тип „Зебра“, успоредни на оста на пътя; 2. две прекъснати успоредни линии – М8.2, разположени напречно на оста на пътя“.

В чл. 25, ал. 1 от Н2 изрично се посочва, че „Пешеходната пътека М8.1 тип „Зебра“ се използва само на места, на които преминаването на пътни превозни средства и пешеходци не се регулира със светлинни
сигнали“. А в чл. 25, ал. 2 е записано следното: „Пешеходната пътека М8.2 се използва само на места, на които преминаването на пътни превозни средства и пешеходци се регулира със светлинни сигнали“.
В случая има постевена светофарна уредба, което означава
автоматично, че наличната пешеходна пътека тип М8.1 не може да бъде на това място, тя трабва да бъде тип М8.2. В следващите схеми детайлно е показано как трябва да изглеждат
различните видове пътни маркировки за обозначаване на пешеходна
пътека и прилежащите детайлите към тях. Необходимо е те да бъдат
спазвани стриктно и подробно. Всяко излизане извън тези параметри
представлява нарушение на действащите регулации, правила и норми, а и на Закона за движение по пътищата, уточняват от ЕЦТП.

Съгласно чл. 3, ал. 3 от Н2: „Пътната маркировка се нанася: в населените места и селищните образувания – съгласно проект, разработен въз основа на генералния план за организация на движението (ГПОД)“. В същото време в чл. 76, ал. 1 от Н3 е указано, че: „При извършване на дълготрайни СМР се изработва проект за
ВОБД“. В Н3 също така е изирчно посочено при чл. 8, че: „Пътната маркировка за въвеждане на временна организация и безопасност на движението отговаря на изискванията на Наредба № 2 от 2001
г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка“.

В обхвата на изследваното кръстовище са установени и други тревожни
дефицити. При ул. „1082“ има пешехдна пътека М8.1 „Зебра“, където пътната маркировка е почти напълно изтрита и не покрива минималните изисквания на чл. 7, ал. 4, ал. 8 и ал. 9 от Н2. Маркировката тип М6 „стоп линия“ също не може да покрие нормите за видимост през деня и през нощта посочени в Н2. Липсват и пътни знаци Д17, които да обозначават точното място на пешеходната
пътека.
При нито един тротоар няма скосяване (понижен тротоар) така, че трудно подвижни хора или детски колички да могат да се придвижват безпроблемино през зоните на пешиеходните пътеки в обхвата на път
I-1 и ул. „1082“. Нарушено е изискването за това по достъпните маршрути в урбанизираната територия да се изпълнява преход от тротоарите към пътното платно в местата на пресичане на улици, на всяка пешеходна пътека от двете страни на улицата и между достъпен паркинг и тротоар. Преходът от тротоара към пътното платно се осъществява чрез скосяване на тротоара с широчина не по-малка от широчината на прилежащата пешеходна пътека, а когато няма пешеходна пътека, с минимална широчина 250 cm. Наклонът на
прехода от тротоара към пътното платно е не повече от 5 % (1:20) до изравняване с нивото на пътното платно. Преходът между хоризонталната повърхност на тротоара и скосената му част се изпълнява чрез странични наклонени участъци с наклон 6 % (1:16). При наличие на зелена площ преходът от тротоара към пътното платно се изпълнява без странични наклонени участъци (чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията, както и техническите изисквания за достъпност на морските плажове).

Видно е, че въвеждането на постоянна или дори временна организация на движението става по точно определен ред и когато са изъплнени определени изисквания. В конкретния случай е притеснително това,
че пътната маркиовка за временна организация на движението е въведена без да може да покрие действащите нормативни изисквания, твърдят от ЕЦТП.

Изводът от изготвения доклад е, че е налице системно незачитане, неспазване и грубо потъпкване на всички правила и норми за организация на движението. Не са спазени законови и подзаконови изисквания, които
регламентират и регулират дейностите по организация и безопасност на движението. Община Кресна, АПИ и МВР са съгласували проект, който на практика е незаконен. Повечето от поставените пътни знаци са или извън експлоатационна годност или изобщо не са поставени правилно. Пътните маркировки не само, че не покриват никакви изисквания, но дори и елементарно нещо като поставянето на правилен цвят не е
спазено, твърдят от ЕЦТП.Препоръките от екипа, изготвил доклада, са да се възложи изработването на Генерален план за организация на движението. Да се премахне незаконно поставения светофар или да се отстранят всички останали идентифицирани дефицити. Да се подменят пътните знаци и пътните маркировки с такива, отговарящи на действащите правила и норми. Да се разгледа нов вариант за разрешаване на проблема, в това число и предложения от ЕЦТП. Да се отстранят описаните в този доклад дефицити.