Богоявление е!

На 6 януари православната църква чества един от най-големите християнски празници – Богоявление, известен още като Йордановден. Ето какво е значението на празника, кой празнува имен ден и какви са традициите и обичаите, свързани с него.

Значение на празника Богоявление

Празникът е посветен на Кръщението на Исус Христос от Йоан Кръстител в река Йордан. В момента на кръщението на Исус небето „се отварило“ и Светият дух слязъл върху Христос във вид на гълъб. В този миг от небето се разнесъл глас: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“. Това е причината празникът да се нарича Богоявление – появяване или проявяване на Бога. Той се приема още за ден на светлината и просвещението.

Традиции и обичаи на Богоявление

Още на 5 януари започват празничните обреди за Богоявление. Водата се кръщава като се пуска кръст в нея. С босилкова китка свещеникът обикаля домовете на християните и пръска с осветената вода за здраве и късмет. Забранено е да се яде блажна храна на този ден. Също така не се работи. Последната трета кадена вечеря се прави в навечерието на Богоявление. Тогава на трапезата се поставят само постни храни – слага се питка, колачета, сарми с кисело зеле, пълнени чушки, фасул, вино, както и суровото жито, орехите и недогорялата свещ от втората кадена вечер.

Друг обичай е свързан с орехите от Нова година, които се разчупват и по тях се гадае за бъдещето. На сутринта суровото жито се дава сутринта на кокошките. Свещта от последната кадена вечеря се запазва. Тя се пали за предпазване от гръмотевици.

На празничната трапеза на Богоявление се слага празнична питка, свинско, сарми, пълнени чушки, вино.

 

На Богоявление се отслужва Света литургия. На този ден се освещават бойните знамена. След това се изпълнява ритуалът по Спасяване на Светия кръст, който се отбелязва с празничен водосвет.

Кръстът се хвърля в река или в море от свещеника. Вярва се, че мъжът или момчето, който пръв го хване, ще бъде много здрав през годината и всичко ще му спори. След изваждането на кръста се служи тържествена литургия, наречена Велик водосвет, след който се обновява светената вода в храмовете. Тази вода пази от болести и пречиства душата. Всеки трябва да занесе в дома си светена вода на Богоявление. Тя се пази през цялата година и се използва в тежки за семейството моменти.

 

Друг обичай на Богоявление е омесването на три ритуални хляба с остатъците от светената вода, която е от миналата година. Един от тези хлябове е за дома, вторият е за гостите, а третият е за минувачите и се оставя пред вратата на дома заедно с бъклица вино. Всеки член на семейството трябва да опита поне късче от този хляб за здраве и късмет през цялата година.