Имен ден днес празнуват Геро, Искрен, Искра и Герасим

На 12 май църквата почита паметта на Цариградския патриарх Герман. На този ден, наречен още Герман Градушкар, народът ни празнува за измолване на дъжд и срещу градушка. Не се работи, особено полска работа. Не се впрягат воловете, за да не бие градушка.

Църквата му посвещава отделен празник в календара заради продължителната му борба с иконоборството. Живял е през VIII в., по времето на император Анастасий, когото споменават заради изграждането на стените Анастасиеви. След продължителната си борба с иконоборците Герман напуснал патриаршеския престол и заживял в пустинята.

В народната представа се свързва с много по-древни езически повелители на небесните летни бури – град, дъжд, огнена стихия. Българинът го нарича Герман, Гечо, Джерман, Калоян, Кабаиван, Скалоян, Драганчо и изпълнява на празника му обичай за предизвикване, измолване на дъжд. Нарича се още Герман Градушкар, защото пази хората от градушка. Негови побратими градушкари са Вартоломей (11 юни), Лисе (14 юни) и Видовден (15 юни).

Имен ден днес празнуват: Герана, Герасим, Герда, Герман, Геро, Искра, Искрен.

Сливането на езическия обред за дъжд и християнския култ към свети Герман е вторично възникнало явление, дължащо се на съвпадението на имената. Вероятно при някои от етносите, участващи в образуването на българската държава, е имало божество, наричано Герман или Джерман, което се свързва с природните стихии – облаците, дъждовете и градушката. След приемането на християнството качествата и функциите на езическия Герман започват да се приписват на християнския светец със същото име и св. Герман е наричан „градушкар”.

Структурата на обичая Герман се състои от три основни части – направата на фигурката, оплакването й и погребването й. Герман се приготвя от същите обредни лица, които са участвали в обичая Пеперуда. След като пеперударките са обиколили селото и са се изкъпали в реката, те правят фигурката на речния бряг. В някои места той се прави в дома на пеперудата. Изработва се от глина, кал или пръст, събрана от речния бряг и по-рядко от пръст от гроба на незнаен или удавен покойник, от метла или от парцали. Фигурката е с размер от 20 до 50 см и винаги е с ясно очертани мъжки полови белези. Обредната кукла се изобразява гола и се осмисля като мъртвец, за което говорят скръстените на гърдите ръце, в които се поставя запалена свещ. Върху главата на фигурката вместо шапка се поставят черупките от първото боядисано или счупено на Великден червено яйце, което според народните вярвания има голяма магическа сила. Смята се, че то предпазва хората, посевите и домашните животни от градушка и други природни стихии и затова има обичай първото червено великденско яйце да се зарови в средата на нивата или градината.

При изработването на скулптурката на Герман винаги се спазват реалните пропорции на човешкото тяло. Изключение е половият орган, който е с неестествено големи размери. Това, от една страна, показва пола на Герман, а от друга – древния произход и митологичния смисъл на обичая. Уголеменият фалически символ трябва да подскаже оплодителната способност на мъжкото начало и крие идеята за съвкуплението, от което ще се родят влагата, плодородието и благоденствието на хората.

Момите или старите жени поставят фигурката на Герман на керемида, дървена бухалка за пране или в малък дъсчен сандък, направен за него. Поставят се цветя и се палят свещи.

Следващ момент от обичая е оплакването и обредното прощаване с Герман. Оплакването се извършва от всички участници в обичая. В някои райони на страната сред обредните лица се откроява „попът”, в чиято роля влиза една от момите-пеперударки. Прощаването с Герман става според народните норми, съблюдавани при погребение.

Участниците в обичая обикалят селището, носейки Герман, и спират на всички кладенци, чешми или извори. Нерядко свещеник опява обредната фигурка, а черковната камбана бие „като за умряло”. След завършване на ритуалното шествие, Герман се погребва обикновено близо до вода – край река, блато, поток, до извора или чешмата. Често фигурката се хвърля във вода. Децата и момите се изкъпват в реката, а възрастните жени си измиват ръцете, като след истинско погребение. Обичаят завършва с поменална трапеза в чест на Герман. Тя е край водоизточник и храната се разполага на земята върху бели кърпи.

За още актуални новини - харесайте страницата ни във Фейсбук ТУК.

Прочетете и

Децата на Благоевград със спортен празник по повод Деня на детето

Малчуганите от детските градини на територията на община Благоевград ще участват в спортния празник „Здрави …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.