Черешова задушница е! Вижте поверията

Черешова задушница е ден в памет на всички починали православни християни или наричан още Спасовска задушница. Свързан е с поверието за прибирането на душите на всички покойници, които са били на свобода след Велики четвъртък.

След Възнесението на Господ входът на царството небесно – раят, е отворен. Затова в този ден Църквата усърдно се моли през него да влязат починалите с вяра. На Петдесетница са дадени даровете на Светия Дух, които очистват от всяка сквернота.

Православната църква е установила на този ден специално богослужение в памет на починалите християни. Тази обща панихида познаваме като Черешова задушница. На този ден чрез богослужението в църквата измолваме прошка от Бога за нашите покойници. Живите се молят за отминалите от този свят, защото телесната смърт не прекъсва единството между вярващите.

 

В памет на покойниците, наред с молитвите, от нас се изискват и дела на благотворителност. “Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост” – четем в Библията.

Приготвят се жито, хляб, вино, плодове и други храни, които се раздават. Житото символизира възкресението, а хлябът – Исус Христос. Първата хапка е за мъртвите, затова се слага на земята, като се отлива чаша вода и алкохол, “за да не им е жадно и гладно”.

Днес християните посещават гробовете на близките си покойници, почистват ги, прекадяват, преливат ги с вода и с червено вино. Запалват свещ и раздават житото, хляба и първите череши, дали името на тази панихида.

Ако видите пеперуда по време на трапезата на Задушница, поверието гласи, че душата на починалия се е върнала за момент да посети хората, които са го обичали.

Затова не е чудно, че хората оставят един празен стол, който е предвиден за отишлия си от този свят човек.

В някои места житото първо се дава на кокошките, с цел да се избегне скорошна смърт на друг човек от фамилията.

Ако спазвате повелята, на Задушница трябва да посетите гробищата или рано сутрин, когато изгрява слънцето, или късно вечер при залез.

Когато се върви към гробища, хората трябва да мълчат с цел да не се смути покоят на душите на починалите.