Лазаровден е!

На 12 април 2025 г. Православната църква отбелязва Лазарова събота или Лазаровден.

 

В тази събота Църквата припомня едно Евангелско чудо – възкресяването на починалия от четири дена Лазар от Спасителя, шест дни преди юдейския празник Пасха. Мнозина станали свидетели на това събитие и повярвали в Христос. То и днес ни уверява в божествената сила на Господа, в Неговото Възкресение и в предстоящото всеобщо възкресение на мъртвите.

 

Чудото на Лазаровото възкресение предизвикало силно негодувание у първосвещенниците и фарисеите и станало непосредствен повод за смъртната присъда на Спасителя. Затова от най-дълбока древност било установено случилото се да се спомня преди началото на Страстната седмица – Седмицата на Христовите страдания.

 

За възкресяването на Лазар от Витания, брат на Марта и Мария, благовести само св. Йоан Богослов (Йоана 11-12 гл.). Семейството на Лазар много обичало Божия Син и винаги Го посрещало с радост. Въпреки че Иисус научил за предсмъртните страдания на Лазар, отишъл при него четири дни след смъртта му. В дома на починалия имало много хора, които го оплаквали. В скръбта си Мария паднала в нозете Му, а Той, като видял нея и другите да скърбят, се просълзил.

 

Когато стигнали до гроба, Господ заповядал да вдигнат камъка, закриващ гроба, а от там се разнесла силна миризма на тление, която смутила Марта. Спасителят я упрекнал за слабостта на вярата ѝ и се обърнал с молитва към Бог Отец пред всички. Народът, като чул това събеседване между Бог Отец и Иисус, повярвал, че Той е Синът Божи.

 

При възкресяването на Лазар Спасителят разкрива, че е Бог и Източник на живот, че е Победител над смъртта.

 

“Възкресителят – казва св. Ефрем Сириец –­ първо е допуснал разложението да се допре до умрелия и после го възкресил, т.е. разлагането му ни уверява в смъртта, а възвръщането му към живота ­ в общото възкресение”.

 

Лазарова събота е единственият ден в годината, в който се служи Възкресна Света Литургия, която се служи само в неделя.

 

Какви са традициите?

На този ден се изпълняват обичаят лазаруване и поминалните обреди.

В навечерието на Лазаровден жените ходят на гробището, прекадяват и преливат с вино гробовете на своите близки и раздават за душите им кравайчета и жито.

Подготовката за Лазаровден започва отрано. По-възрастната жена, която е била посветена в лазаруването, помага на малките момичета да разучат песните, които изпълняват, обикаляйки селото. По-голямата част от тях пеят, а останалите танцуват, тъй като Лазаровден е празник както на женската хорова песен, така и на танца.

Самото лазаруване има сходство с коледуването – лазарките обикалят къщите в селото, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет.

Две от лазарките в групата носят кошници, в които да поставят подаряваните им от домакините яйца, а други две носят криваци (или едната кривак, а другата нож), смятани за мъжки атрибути.

При влизането във всеки дом на двора лазарките с криваците ги изправят в средата, две или четири други лазарки танцуват около тях, а останалите ги ограждат в кръг и пеят лазарските песни.

Самите песни, отличаващи се с повтарянето във всеки стих на обръщението „Лазаре“, са голям брой, като всяка е пригодена за човек с определено обществено положение – момче, момиче, булка, овчар, свещеник и т.н. – като лазарките подбират по една за всеки члена на посещаваното домакинство.

На този ден се играе и несключено лазарско хоро.

В българската традиция Лазаровден е празник на нивите, пасбищата и горите, но и празник на момичетата, които след като лазаруват могат публично да се момеят, да се обличат и държат така, че да ги харесват ергените, да имат любим, да се омъжват.

На този ден имен ден празнуват хората, носещи имената Лазар, Лазарка, Лазарин, Лазарина, Лазо, Ласка, Елизар, Лъчезара, Лъчезар и производни.