Книга разкрива църквата „Въведение Богородично“ като център на вярата, образованието и духа

Интересно събитие за всички любознателни и родолюбиви жители на Благоевград ще се проведе утре /03.06.2025г./ в Регионална библиотека „Димитър Талев“. Историкът д-р Елена Александрова ще представи своята книга „Църквата „Въведение Богородично“ в духовния и обществения живот на Горна Джумая /Благоевград/ XIX – началото на ХХ век“ в зала „Изкуство“ от 17:30 часа. Трудът на уредника в Регионалния исторически музей е повече от впечатляващ, защото разкрива историята на храма отпреди повече от 120 години. Авторът засяга важни теми – какво е значението на този център на вярата и българщината в контекста на глобалните промени в българското общество от края на XIX и началото на ХХ век. Тези промени са продиктувани както от реформаторската инициатива на самата Османска държава, така и от някои локални изменения в политическата обстановка и в културно-духовната сфера на Горна Джумая.

Историята на църквата е „преплетена“ с „нишки“ не само от храма като духовен център, но и като място за училище, образование и политическа събитийност. В центъра на изследването е духовенството в Горна Джумая, което е инициатор или пряко участва в обществените прояви, ръководи духовния живот и организира образованието на българското население в града.

Църквата „Въведение Богородично“ в Благоевград е сред паметниците на културата с национално значение в страната. Изградена е между 1840 и 1844 г., когато е тържествено осветена. Иконостасът, дело на майстори от две забележителни резбарски групи – дебърска и самоковска, се нарежда сред най-добрите образци на българската традиционна дърворезбована пластика.

Елена Александрова завършва специалността „История“ в Югозападен университет „Неофит Рилски“ през 2001 г. Успешно защитава научната и образователна степен „доктор“. Работи като уредник в Регионален исторически музей – Благоевград. Член е на Македонският научен институт. Автор е на монографиите „Дисциплина и всекидневие в политиката на ВМОРО (1893-1912 г.)“ и „Женски активности на българската общност в Македония и Одринска Тракия (втората половина на XIX-началото на ХХ в.)“, както и на редица публикации в специализирани научни издания. Член е на екипа по редактирането и съставителството на няколко сборника, посветени на важни теми от националната ни история.