Болници с дългове за милиони, а шефовете им със заплати по-големи от министерските

Директори на болници в тежко финансово състояние са получили за първите месеци на тази година месечни заплати, достигащи 10 000-40 000 евро. Възнагражденията на чиновници в Министерството на здравеопазването, които участват и в съветите на директорите на държавни болници, пък достигат до 8 000 евро месечно, което е по-високо възнаграждение от министерското. Това обяви министърът на здравеопазването Катя Ивкова на пресконференция.

Ивкова съобщи, че ще бъде преразгледана методиката за определяне на възнаграждения в съветите на директорите на държавните дружества, за да се избегне ситуацията ръководството на болница в лошо финансово състояние да получава големи заплати, което се случва в момента. Що се отнася до исканията на младите медици Ивкова каза, че предстои нова среща с тях, планирана за 22 юни.

Здравният министър е изискала анализ на работата на съветите на директорите на всички 64 държавни болници и го очаква днес до края на деня. Освен това е разпоредила ежемесечни срещи с представителите на държавата в бордовете на болниците, които трябва да защитават държавния интерес при управлението им.

 

Ивкова коментира, че има много причини, които влияят за натрупването на дълговете на болници, но при добро управление могат да се оптимизират финансовите и здравните резултати. Въпреки завареното в болниците, Ивкова засега се въздържа от смени на директори.

Шефове на болници с просрочия взимат десетки хиляди евро заплати

Здравният министър Катя Ивкова представи данни за финансовото състояние на някои от по-големите болници в страната към 31 март 2026 г. и възнагражденията на техните изпълнителни директори. Важно е да се направи уточнението, че това са заплати само за директорската длъжност и не включват допълнителни приходи, които много директори на болници имат от лечебна, преподавателска и частна дейност.

Най-голямата спешна болница „Пирогов“ е с общи задължения 41 млн. евро, няма просрочени дългове, а изпълнителният директор Валентин Димитров е получавал между 10 416 и 12 659 евро заплата.

 

Александровска болница е с общи задължения 60 млн., просрочените дългове са над 3.6 млн. евро, а заплата на изпълнителния директор е Атанас Йонков е 8559 евро.

 

Болница „Света Екатерина“ е с общи задължения 28 млн. евро, просрочия за 2.9 млн. евро и заплата на изпълнителния директор Димитър Петков – 8 184 евро.

 

Специализираната болница за лечение на неврологични и психични заболявания „Свети Наум“ е с общи задължения 2 млн. евро, няма просрочия и заплатата на директора Иван Миланов е между 8283 евро 10 813 евро в отделните месеци.

Инфекциозната болница „Проф. Иван Киров“ е с общи задължения – 5.1 млн. евро, няма просрочия и заплатата на изпълнителния директор Тома Томов е 14 000 евро.

 

Фрапиращ случай е бившата правителствена болница „Лозенец“, която е с общи задължения 20.4 млн. евро, просрочия от 492 274 евро, а заплатата на изпълнителния директор Олга Мицова е варирала между 8559 евро и 40 348 евро в отделните месеци.

 

„Майчин дом“ е с общи задължения от 11 млн. евро, просорочени 5 млн. евро, и заплата на изпълнителния директор Иван Костов 10 000 евро.

 

„Света Анна“- Варна е с общи задължения 14.3 млн. евро, просрочия 4.4 млн. евро и заплата на изпълнителния директор Красимир Петров – 6 278 евро. Болницата е в тежко финансово състояние и здравният министър съобщи, че МЗ е взело решение за рефинансиране на кредита ѝ за покриване на просрочените задължения.

МБАЛ Благоевград е с общи задължения 4.1 млн. евро, няма просрочия и заплатата на изпълнителния директор е варирала между 9300 евро и 36 270 евро.

 

МОБАЛ Велико Търново е с общи задължения – 5.4 млн. евро, няма просрочия и заплатата на изпълнителния директор е 14 141 евро.

 

Неизгодни договори с частни центрове и лаборатории

Тя съобщи още, че звено „Вътрешен одит“ в МЗ е извършило проверки в държавни болници с фокус върху снабдяването с неразрешени лекарствени продукти и договори за съвместно управление с други дружества. При тях са засечени неизгодни договори, при които болници са отдавали свои помещения на частни дружества за ядрено-магнитен резонанс, кардиологични и лабораторни дейности, а приходите са се разпределяли понякога в съотношение 80:20 в ущърб на държавната болница, обясни зам.-министър Петко Салчев. Ивкова съобщи, че такива договори са били засечени в МБАЛ „Света Анна“ – Варна, МБАЛ Добрич, МБАЛ Силистра и МБАЛ Търговище, за което е сезирана икономическа полиция.

Нередности при снабдяването с неразрешени лекарства

По отношение доставката на скъпоструващи неразрешени лекарства основните слабости, които са констатирани, са липса на вътрешни правила за доставката им, доставки с рамков договор с един търговец без доказателства да са публикувани оферти и запитвания до други доставчици. При проверките не е могло да се проследи документално детайлно как са осъществени доставките. Одитния доклад за доставката на неразрешени лекарства в университетската болница „Георги Странски“- Плевен е изпратен на прокуратурата.

 

„Ще направим ревизия на цялата нормативна база за доставка на неразрешените лекарства. Целта е да има прозрачност и рационално разходване на обществения ресурс“, каза Ивкова.

Нова здравна карта, заетостта на болниците ще се следи в реално време

Здравният министър обяви и мерки срещу разрастващата се болнична мрежа, която към момента произвежда трагични здравни резултати за населението. Ивкова съобщи, че предстои актуализиране на Националната здравна карта с цел да бъдат налични данни в реално време. За целта ще са необходими нормативни промени, които в момента се подготвят. „Планирали сме и инвентаризация на леглата в болниците по разрешителни за дейност. Също така сме планирали административно преиздаване на разрешителното за дейност, в което освен уточняване на това какви са медицинските дейности и звената, в които се извършват, ще бъдат въвеждани и броя на на съответните болнични легла по ниво на компетентност. Ще бъде въведена пълна електронизация на регистъра на лечебните заведения за болнична помощ, която да осигурява публична информация в реално време. Ще бъде въведено ежедневно наблюдение върху движението на леглата общо по региони по видове, като целта е да се прекрати отказа на лечебни заведения за болнична помощ за прием на пациенти при обявена използваемост към април 2026 г. 55%“, каза Ивкова.

С цел овладяване на ръста на болничните легла преди вземане на решение ще бъде направен пълен анализ на използваемостта на съществуващите легла, както и други параметри по методика за оценка. Ще бъде бъде променена и методиката, по която НЗОК прави оценка за възможностите да финансира нови дейности.